10:50 / 28.07.2026
425
Народните представители от ДБ поставят на фокус обучението по български език с акцент върху изучаването му като втори и създаването на помагала за целта. Това става ясно от законопроект, внесен Павел Димитров Попов, Надежда Георгиева Йорданова, Александра Красимирова Стеркова, Анна Маринова Бодакова, Любен Иванов Иванов, Стела Димитрова Николова, Свилен Петров Трифонов, Александър Димитров Симидчиев и Чило Людмилов Попов.
Депутатите обръщат внимание на овладяването на българския език и езиковата подкрепа.
ФОКУС припомня, че с езиковата подкрепа се заеха и депутатите от "Прогресивна България" внесе промени в закона за предучилищното и училищното образование, с които предлагат да се въведе подготвителен клас (преди 1. клас) за децата, които не знаят добре български език.
Заедно с тях се предлага и първокласниците, които и след подготвителния клас не овладеят в достатъчна степен езика, да повтарят класа.
Това предложение звучи познато, именно, защото не е ново. Промяната, предложена от ПБ чрез внесения законопроект е предложение на МОН по времето на кабинета "Желязков".
Законопроектът
Законопроектът на ДБ въвежда езикова подкрепа на децата и учениците съобразно техните потребности на всеки етап от развитието им. Степента на владеене на българския език се установява първоначално при постъпване на детето или ученика в системата на предучилищното и училищното образование и се проследява периодично чрез стандартизирани инструменти, утвърдени от министъра на образованието и науката.
Предлага се степента на владеене на български език да се установява задължително в началото на задължителното предучилищно образование, ежегодно през периода на неговото осъществяване, както и в неговия край; при постъпване в първи клас на ученици, които не са били включени в предучилищно образование; и при постъпване в системата на училищното образование на ученици, които са завършили клас, етап или степен в друга образователна система. Този подход създава условия за ранно идентифициране на езиковите потребности и за навременно предоставяне на подкрепа.
Езиковата подкрепа включва обща подкрепа за личностно развитие чрез допълнителни модули, допълнително обучение и консултации по български език, интеграционно обучение в индивидуална форма и подготвителен езиков клас. Целта е децата и учениците да компенсират идентифицираните дефицити възможно най-рано и възможно най-бързо, за да могат да продължат нормалния ход на образованието си в общата образователна среда. Езиковата подкрепа се урежда като мярка за приобщаване, а не като основание за трайно отделяне на децата и учениците.
Предвижда се интеграционното обучение в индивидуална форма да се прилага за ученици от I до VII клас, като включва учебни часове по един или повече учебни предмети заедно с ученици от паралелка в училището от същия клас.
Подготвителният езиков клас се урежда като форма на езикова подкрепа, която може да се организира в дневна, индивидуална, вечерна или дистанционна форма на обучение и да обхваща ученици от различни класове в рамките на един и същи етап от степента на образование. Създава се и уредба относно оценяването, удостоверяването и продължаването на обучението на учениците, преминали през подготвителен езиков клас.
Помагала за български език като втори
Законопроектът предвижда създаване на учебници и учебни помагала за целите на езиковата подкрепа, които да осигуряват усвояването на българския книжовен език като втори език. Това е необходимо, тъй като ефективната езикова подкрепа не може да се основава единствено на общи учебни материали, предназначени за деца и ученици, за които българският език е първи език. Специализираните материали ще подпомогнат педагогическите специалисти и ще позволят по-целенасочена работа според реалните потребности на децата и учениците. Проектът развива мерките за образователна интеграция, превенция на образователната сегрегация и образователна десегрегация.
Предвижда се общините, на чиято територия функционират сегрегирани детски градини или училища и са налице условия за осъществяване на десегрегация, да организират и провеждат дейности за повишаване на качеството на образованието, предотвратяване на вторична сегрегация, десегрегация и езикова интеграция. По този начин езиковата подкрепа се свързва с по-широките политики за преодоляване на образователните неравенства.
