Тютюнопушенето е една от най-значимите предотвратими причини за заболеваемост и смъртност в световен мащаб. Въпреки че патогенетичните механизми на увреждане на сърдечно-съдовата и дихателната система са добре проучени, все повече се доказва неговото неблагоприятно въздействие върху репродуктивното здраве на жената. По повод Световния ден без тютюнев дим медици от ВМА подготвиха серия от публикации с цел повече информираност и подкрепа към отказа от вредния навик.

Особено внимание се отделя на връзката между тютюнопушенето и развитието на онкогинекологични заболявания, както и на ролята му в мултифакторната етиология на стерилитета. Компонентите на цигарения дим провокират клетъчни, имунологични и ендокринни нарушения, които засягат женската репродуктивна система, а разбирането на тези процеси е ключово за ефективни превантивни и здравни интервенции, казва д-р Янчо Делчев, началник на Клиника по обща и онкологична гинекология на ВМА.

Според данни на Световната здравна организация (WHO, 2023) около 1,3 милиарда души по света употребяват тютюневи изделия, като 80% от тях живеят в страни с ниски и средни доходи. Въпреки законодателни мерки и информационни кампании, тютюнопушенето остава сериозен глобален проблем.

Цигареният дим съдържа над 7000 химически съединения, от които поне 70 са доказано канцерогенни, включително бензен, полоний-210, формалдехид, ацеталдехид и тютюневи специфични нитрозамини (U.S. Department of Health and Human Services, 2014). Тези токсини се абсорбират бързо чрез белодробната тъкан и достигат системно до различни органи, включително репродуктивната система.

Те могат да увредят ДНК, да предизвикат генетични мутации, хронично възпаление и епигенетични промени, които водят до злокачествена трансформация. Освен това, някои компоненти на цигарения дим имитират или индуцират повишена продукция на естрогени – хормони, регулиращи репродуктивната функция и развитието на женските полови органи. Нарушеният естрогенен метаболизъм увеличава риска от хормонозависими тумори като рак на маточната шийка и млечната жлеза (Yager & Davidson, 2006).

Тютюнопушенето повишава риска от рак на маточната шийка, при жени, които пушат този риск е около два пъти по-висок. (Plummer et al., 2003). Това се дължи както на директното увреждане на ДНК в цервикалния епител, така и на потискането на имунната система, което улеснява персистенцията на човешкия папиломавирус (HPV) – основен фактор за развитие на цервикален карцином (Appleby et al., 2006). При муцинозния подтип на яйчниковия карцином също е доказан повишен риск, свързан с тютюнопушенето (Collaborative Group on Epidemiological Studies of Ovarian Cancer, 2012), докато за други хистологични типове тази връзка е по-слабо изразена.

Този вреден навик е рисков фактор и за стерилитет при жените. Никотинът и други токсини индуцират оксидативен стрес, който уврежда яйчниковия резерв и нарушава хормоналния баланс, затруднявайки овулацията и намалявайки фертилността (Shiverick & Salafia, 1999). Пушенето също така понижава ефективността на асистираните репродуктивни технологии, като води до по-ниско качество и брой на яйцеклетките и изисква по-високи дози хормонални препарати (Miller et al., 2005). Освен това, повишава риска от извънматочна бременност и преждевременно изчерпване на яйчниковия резерв, съкращавайки репродуктивния период с 1–4 години (Practice Committee of the American Society for Reproductive Medicine, 2018; Mendelsohn et al., 2008).

Тютюнопушенето оказва комплексно негативно въздействие върху женската репродуктивна система чрез канцерогенно увреждане, хормонална дисрегулация и оксидативен стрес, което увеличава риска от онкогинекологични заболявания и стерилитет. Това налага приоритетни превантивни мерки и засилване на обществената осведоменост за значението на отказа от тютюнопушене с оглед опазване на репродуктивното здраве, казва в заключение д-р Делчев.