11:02 / 30.09.2026
271
"Грозното патенце" сред бенките: кога различната бенка е повод за преглед?
След месеците с повече слънце и време на открито краят на лятото е подходящ момент да обърнем внимание на кожата си. Не само на познатите бенки, но и на всяко новопоявило се пигментно образувание или промяна, която до този момент не сме забелязвали. Повечето бенки са напълно доброкачествени. В дерматологията обаче именно промяната е един от сигналите, които не трябва да бъдат подценявани.
Не е необходимо човек да се тревожи за всяка бенка по тялото си. Това, което изисква внимание, е динамиката – промяна в размера, формата, цвета или релефа на съществуваща лезия, както и появата на ново образувание, което изглежда различно от останалите. При съмнение правилното решение е дерматологичен преглед, а не самодиагностика, казва доцент д-р Весел Кантарджиев, началник на Клиниката по дерматология на ВМА.
Не всяка бенка е опасна
Бенките, или меланоцитните невуси, са изключително чести доброкачествени кожни образувания. Наличието им само по себе си не означава, че човек има или непременно ще развие меланом. Има обаче хора, при които индивидуалният риск е по-висок – например при голям брой невуси, наличие на атипични бенки, светъл фототип, фамилна или лична анамнеза за меланом и многократни слънчеви изгаряния.
В практиката ни интересува не само как изглежда една конкретна бенка, а цялостният профил на пациента – броят и типът на невусите, фамилната анамнеза, излагането на ултравиолетови лъчи и най-вече дали дадена лезия се променя във времето, обяснява доцент Кантарджиев.
ABCDE – пет букви, които е добре да познаваме
Един от най-популярните ориентири при самонаблюдението е правилото ABCDE. То не поставя диагноза, но помага да разпознаем промени, които заслужават оценка от дерматолог.
A – Asymmetry (асиметрия) – едната половина на образуванието не съответства на другата.
B – Border (граници) – неправилни, назъбени или неясно очертани ръбове.
C – Colour (цвят) – неравномерно оцветяване или наличие на няколко различни нюанса в една и съща лезия.
D – Diameter (диаметър) – по-големият размер може да бъде предупредителен белег, но не трябва да се приема като абсолютен критерий. Меланом може да бъде и под 6 мм.
E – Evolution (еволюция) – промяна в размера, формата, цвета, повърхността или поведението на образуванието.
"Ако трябва да откроим един от тези критерии, особено важна е еволюцията. Бенка, която години наред изглежда по един начин и започне да се променя, трябва да бъде прегледана. Същото важи и за нова пигментна лезия с нетипичен вид“, подчертава специалистът.
"Грозното патенце“ също е сигнал
Има още едно просто правило, което дерматолозите използват – т.нар. "ugly duckling sign“, или знак на "грозното патенце“. При един човек повечето бенки обикновено имат сходни характеристики. Ако сред тях има една, която видимо се отличава – по цвят, форма, размер или структура – тя заслужава специално внимание.
Не е необходимо пациентът да знае медицинските характеристики на всяка кожна лезия. Достатъчно е да познава собствената си кожа. Ако нещо изглежда ново, различно или се променя, това е основание да го покажете на дерматолог.
Огледът с невъоръжено око е само първата стъпка. При съмнителни пигментни образувания специалистите използват дерматоскопия – неинвазивен метод, който позволява да бъдат оценени структури и характеристики на лезията, невидими при обикновен оглед.
Самонаблюдението е важно, но не замества дерматоскопията. Нашата задача е да различим доброкачествената лезия от тази, която изисква проследяване, допълнителна оценка или отстраняване, пояснява специалистът.
Слънчевото изгаряне не е просто неприятен спомен от почивката
Ултравиолетовото лъчение е сред основните предотвратими рискови фактори за развитието на кожни злокачествени заболявания. Особено значение имат интензивното излагане на слънце и повтарящите се слънчеви изгаряния, включително в детството и юношеството. Уврежданията от UV лъчите се натрупват с времето. Затова фотозащитата не трябва да се свързва единствено с плажа и лятната ваканция.
Кожата има памет. Слънчевите изгаряния не изчезват от биологичната ни история, когато зачервяването отмине. Натрупаното UV увреждане има значение години по-късно. Затова фотозащитата е част от профилактиката на кожния рак, а не просто средство срещу изгаряне, подчертава доц. Кантарджиев.
По-внимателни трябва да бъдат хората със светла кожа и склонност към лесно изгаряне, многобройни или атипични бенки, фамилна обремененост за меланом, както и пациентите с потисната имунна система.
Мит: "Ако махна бенка, мога да си докарам рак“
Това е едно от опасните погрешни схващания, с които дерматолозите продължават да се срещат. Медицински показаното отстраняване на подозрителна бенка не предизвиква рак. Напротив, когато дадено образувание има съмнителни характеристики, своевременното му хирургично отстраняване и хистологично изследване могат да бъдат решаващи за ранната диагноза.
Не е необходимо обаче профилактично да бъдат премахвани всички бенки.
Страхът, че една бенка не трябва да се "пипа“, може да доведе до опасно отлагане. Ако има медицински показания за отстраняване, това трябва да бъде направено по правилния начин и материалът да бъде изследван хистологично, категоричен е специалистът.
Кървенето не е единственият тревожен сигнал
Друг мит е, че една бенка става опасна едва когато започне да боли или кърви. Ранният меланом може да не причинява никакви субективни оплаквания. Затова повод за преглед е не само кървенето без ясна травма, но и промяна във формата, размера или цвета, нова асиметрия, сърбеж, образуване на коричка или появата на лезия, която изглежда различно от всички останали.
Оглеждайте и местата, които слънцето не вижда
Самонаблюдението не трябва да се ограничава само до ръцете, лицето и деколтето. Меланом може да се появи и върху участъци, които обичайно остават скрити. Добре е периодично да се оглеждат гърбът, скалпът, дланите, стъпалата, зоните между пръстите и около ноктите. За трудно достъпните места може да помогне близък човек или огледало.
Меланомът не е заболяване, което трябва да чакаме да започне да боли. Нашата цел е да открием подозрителната лезия много преди това. Когато диагнозата бъде поставена в ранен стадий, прогнозата е значително по-добра, обобщава доцент д-р Весел Кантарджиев.
Именно затова краят на лятото е добър повод да погледнем кожата си малко по-внимателно.
