Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Мисля, че е нормално партиите в тази ситуация да искат по-бързи избори, тъй като се притесняват от задаващия се политически проект на Румен Радев. Вероятно целта е да му оставят по-малко време за подготовка. Това каза в интервю за предаването "Нюзрум" по Радио ФОКУС политологът д-р Теодора Йовчева.

От гледна точка на служебното правителство предстои Илияна Йотова да посочи служебен министър-председател.

"По-вероятно е това да бъде Андрей Гюров, тъй като той се възприема като алтернативен кандидат спрямо останалите. Някои от номинираните вече заявиха категорично нежелание, което неминуемо ще бъде отчетено – никой не може да бъде принуден да стане служебен премиер. С оглед на бъдещия проект на Румен Радев ми се струва малко вероятно да бъде избран премиер, възприеман като близък до ГЕРБ“, посочи тя.

На въпрос доколко изборът на служебен министър-председател може да се окаже решаващ за политическото бъдеще на Илияна Йотова в контекста на евентуална нейна кандидатура за президент, д-р Йовчева заяви, че това няма да бъде определящо.

"В много по-голяма степен успеваемостта на евентуалната ѝ кандидатура зависи от близостта ѝ с Румен Радев, отколкото от избора на служебен премиер. В момента погледите са насочени повече към представянето на Радев на парламентарните избори, отколкото към самата организация на вота. Това е основната разлика спрямо 2021 година“, обясни тя.

По думите ѝ през 2021 г. интересът към служебните кабинети е бил значително по-голям.

"Тогава имахме появата на нови политически субекти – първо ИТН, а впоследствие и ПП. Правомощията на президента не бяха толкова ограничени и беше важно кой ще бъде служебен премиер и какъв ще е съставът на Министерския съвет. Тогава основните очаквания бяха свързани с разкриване на корупционни схеми и с честната организация на изборите. Видяхме и че служебните правителства тогава управляваха по-дълго от някои редовни кабинети след 2021 г.“, припомни Йовчева.

Според нея с голяма степен на вероятност Румен Радев ще се представи добре на следващите парламентарни избори. "Това предполага по-висока избирателна активност, което от своя страна би намалило тежестта на купения и контролиран вот, тъй като ще се очаква вълна от активни избиратели“, коментира тя.

Политологът подчерта, че въпреки това контролът върху изборния процес остава ключов. "След последните разкрития, свързани с избори и формирането на нова парламентарна група, както и след промените в Изборния кодекс, доверието в изборния процес е сериозно компрометирано. Затова е изключително важно вътрешният министър да бъде гарант за честното провеждане на изборите“, заяви тя.

По думите ѝ изборът на служебен премиер сам по себе си няма да бъде решаващ за евентуалната президентска кандидатура на Илияна Йотова. "По-скоро, ако бъде избран ясно опозиционен кандидат, това би имало значение за нейното политическо позициониране“, добави д-р Йовчева.

Тя коментира и поведението на Румен Радев в публичното пространство. "С последното си интервю той упорито отказа да се позиционира ясно, което е обяснимо. Всеки нов политически проект в България традиционно заема по-центристка ниша – избягва крайно дясно или крайно ляво позициониране. Това наблюдаваме още от времето на НДСВ“, посочи тя.

Според Йовчева Радев умишлено избягва и ясно изразени геополитически позиции. "През последните години той беше обвиняван в проруски нагласи, което вероятно е довело до стратегическо решение да не се акцентира върху тази тема, за да не бъдат отблъснати центристки ориентирани избиратели. По-неясният идеологически профил дава и по-широки коалиционни възможности“, обясни тя.

"В последните му изяви се вижда, че геополитиката е маргинализирана за сметка на темата за завладяната държава. Според мен именно това ще даде тон на предстоящата кампания“, допълни политологът.

Тя изрази категорично мнение, че появата на Румен Радев може да размести политическите пластове. "Той със сигурност ще активира избиратели, които в последните няколко избора са били пасивни. Това е свързано с неговата харизма. Вероятно ще отнеме подкрепа от по-малки формации, но не само от тях“, посочи тя.

Според д-р Йовчева обаче няма да се повтори ръстът, който "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ отчетоха след протестите. "До този момент те бяха най-ярката опозиционна сила и логично капитализираха протестния вот. С появата на Радев този ефект вероятно ще отслабне“, смята тя.

Политологът обърна внимание и на дългосрочния ефект от евентуалното влизане на проекта на Румен Радев в парламента. "Българското общество остава сред по-еврооптимистичните, но в последните години се наблюдава спад в доверието към Европейския съюз. Това контрастира с присъствието на по-евроскептични и проруски партии в парламента“, заяви тя.

По думите ѝ подкрепата за подобни формации често се дължи не само на идеите им, а и на антистатуквото послание. "Затова е важно как един нов проект ще адресира европейската тема – дали ще задълбочи критиката към ЕС, или ще използва популярността си за утвърждаване на проевропейски политики. Засега не изглежда Румен Радев да върви в тази посока“, коментира Йовчева.

Тя засегна и последните промени в Изборния кодекс, които според нея ще засегнат сериозно "Алианс за права и свободи“. "При по-висока избирателна активност и при орязване на секциите в Турция е възможно формацията да остане извън парламента. Ако това се случи, връщането ѝ на следващи избори ще бъде изключително трудно“, прогнозира тя.

Йовчева припомни, че ограничаването на секциите в чужбина не е прецедент, но подчерта, че орязване до 20 секции досега не е имало. "Проблемът е особено чувствителен, защото българската диаспора в Турция е формирана по болезнен начин. Когато вече са дадени определени права и след това бъдат отнети, това се преживява много по-тежко“, подчерта тя.

В заключение политологът прогнозира по-конфликтна и по-персонализирана кампания. "Ще се търсят виновници, а решенията ще останат на заден план. Тонът на кампанията най-вероятно ще бъде зададен от Румен Радев“, заяви тя.

"Основната тема ще бъде завладяната държава и корупцията. Икономиката и геополитиката ще останат на втори план, въпреки че вероятно ще има опит геополитиката да бъде използвана като ценностен разлом“, обобщи д-р Теодора Йовчева.

По думите ѝ темата за следизборните коалиции също няма да бъде водеща, тъй като "става все по-малко престижна в общественото пространство“.