Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Няма как да се помогне на всеки пациенти, защото не всеки го иска или дори е готов за това. Тъжно, но факт. Прекалено лесният достъп до информация, без умения за критичната ѝ интерпретация, води до своеволни пациенти, които сами си вредят. Такова мнение изрази гастроентерологът д-р Стефан Митев.

"Все по-често се сблъсквам с неприятен проблем. Някои пациенти просто не спазват моите препоръки. Те си имат собствено мнение. Когато научно базираните препоръки не съвпадат с техните виждания, просто не биват изпълнявани. Това очевидно води до лош резултат, но не винаги се осъзнава.

Мотивацията на инакомислещите пациенти може да е различна. Най-често е страх от странични ефекти. Почти винаги необосновано и след четене в интернет кое колко било страшно. Понякога има и странни причини за отказ на препоръчаното лечение - не може да се комбинира с алкохол, лято е (?!?), може да провокира неизявена досега алергична реакция и др. Някои пациенти искат да чуят това, което вече са си наумили, а не най-добрия възможен алгоритъм въз основа на научно баизраните данни.

Медицинският термин за описаните ситуации е нисък пациентски комплайънс. В тесен смисъл означава, че пациентът не приема редовно (или изобщо) предписаното лечение, а в по-широк, че не следва изобщо всякакви терапевтични мерки. Ниският комплайънс може да е породен от различни причини, но твърде често е поради проблем с комуникацията. Някои пациенти не разбират колко важно е да се спазват препоръчаните научно базирани алгоритми, които дават най-добрите възможни резултати. Често цитирам или дори копирам в чата алгоритмите, но това остава неразбрано.

Днес пациент ми каза, че след предходна консултация не е спазил практически нищо от казаното, а е предприел съвсем други действия. Вече реагирам философски на подобни ситуации. Учтиво заявих, че трябва да потърси друг лекар, защото аз повече не мога да помогна. Няма смисъл да си губилм взаимно времето.

Да, няма как да се помогне на всеки пациенти, защото не всеки го иска или дори е готов за това. Тъжно, но факт. Прекалено лесният достъп до информация, без умения за критичната ѝ интерпретация, води до своеволни пациенти, които сами си вредят."