13:41 / 18.08.2026
67
Парене при уриниране, още и още позиви за тоалетна, тежест ниско в корема. За много жени това е познат сценарий, който се появява именно когато лятото е към края си – след дълги пътувания, дни с по-малко течности, задържане на урина или промяна в обичайния ритъм.
Първата реакция често е една и съща: "Имам цистит“ – и посягане към антибиотика, останал от предишното лечение. А това, което изглежда като обикновена инфекция на пикочния мехур, не бива да се лекува на сляпо. Кога симптомите са сигнал за бъбречна инфекция, защо повтарящият се цистит изисква търсене на причината и какво всъщност могат – и какво не могат – червената боровинка и D-манозата? Разговаряме с д-р Мартин Терзиев, нефролог в Болница ВИТА.
Д-р Терзиев, какво представлява циститът?
Циститът е възпаление на пикочния мехур, което в най-честите случаи е причинено от бактериална инфекция. Основен причинител е бактерията Escherichia coli, която нормално обитава червата, но ако попадне в пикочните пътища, може да предизвика инфекция.
При неусложнения цистит оплакванията обикновено са локални, като парене и болка при уриниране, чести и неотложни позиви, отделяне на малки количества урина, тежест или болка ниско в корема. Наличието на висока температура, втрисане, гадене, повръщане или силна болка в областта на кръста насочват към по-сериозна инфекция, която може да е засегнала бъбреците.
Наистина ли циститът е по-чест през лятото?
През топлите месеци има фактори, които могат да увеличат риска от инфекции на пикочните пътища. Един от най-важните е недостатъчният прием на течности. Когато човек е дехидратиран, образува по-малко урина и уринира по-рядко. Така се нарушава един от естествените механизми за изчистване на бактериите от пикочните пътища. Към това се добавят дългите пътувания и задържането на урина, промяната в ежедневните навици и при някои жени – по-честата сексуална активност. Важно е обаче да разграничим причините от популярните митове. Самото плуване, студената вода или климатикът не причиняват бактериална инфекция. За да възникне цистит, бактерии трябва да попаднат и да се размножат в пикочните пътища.
Кои хора са по-предразположени към цистит?
Най-засегнати са жените, заради анатомичните особености на отделителната им система. При по-младите жени сексуалната активност е добре познат рисков фактор. В периода на менопаузата намаляването на естрогените води до промени в лигавицата и локалната микрофлора, което също може да повиши риска. По-внимателни трябва да бъдат и пациентите с диабет, бъбречни камъни, нарушения в оттичането на урината, увеличена простата или отслабена имунна система. При тях вероятността инфекцията да протече по-тежко или да се повтаря е по-голяма.
Как да разберем дали имаме обикновен цистит или инфекцията вече е стигнала до бъбреците?
Това е една от най-важните разлики, които пациентите трябва да познават. При цистита оплакванията обикновено са свързани с долните пикочни пътища – парене, чести и неотложни позиви, отделяне на малки количества урина, тежест ниско в корема. Понякога урината може да бъде мътна или да има кръв.
Висока температура, втрисане, гадене, повръщане или силна болка в кръста вече са предупредителни знаци за остър пиелонефрит – инфекция, която засяга бъбреците. Тогава не говорим за състояние, което трябва да се лекува самостоятелно у дома. Необходимо е лекарско изследване и преценка за тежестта на инфекцията.
Особено опасна е комбинацията от инфекция и запушване на пикочните пътища, например от попаднали в тях камъни. Тогава инфекцията може бързо да се усложни и да доведе до уросепсис.
При първото парене много хора посягат към антибиотик, останал от предишно лечение. Защо това е грешка?
Защото един антибиотик, който е помогнал при предишна инфекция, може да не бъде подходящ и сега. Различните бактерии могат да имат различна чувствителност към антибиотиците. Приемът на неподходящ медикамент може временно да намали симптомите, без да елиминира инфекцията напълно, а неправилната употреба на антибиотици допринася за развитието на антибиотична резистентност.
При микробиологичното изследване на стерилната урина и антибиограмата ни дават информация кой е причинителят и към кои антибиотици е чувствителен. Изследването на обикновена урина също може да даде важна информация за наличие на възпалителен процес. Важно е пробата да бъде взета правилно, за да се избегне замърсяване.
А ако изследването покаже бактерии, но човек няма никакви симптоми?
Това се нарича асимптомна бактериурия и не означава непременно, че трябва да започне антибиотик. При здрави небременни жени и при много други групи пациенти лечението на бактерии в урината без симптоми не носи доказана полза и подобна ненужна употреба може само да навреди.
Има важни изключения – например при бременност и преди определени урологични процедури. Затова резултатът от изследването трябва да се интерпретира от лекар, а не самостоятелно от пациента.
А какво да кажем за червената боровинка и D-манозата, които често се препоръчват при цистит?
Тук трябва да разграничим профилактиката от лечението на вече доказана инфекция. Има данни, че някои продукти с червена боровинка могат да имат място при профилактиката на рецидивиращи инфекции. За D-манозата също има интерес и проучвания, но доказателствата все още не са достатъчно убедителни, за да я приемаме като лечение на инфекция. Най-важното е пациентите да не разчитат на тези продукти като заместител на медицинската оценка и назначеното лечение. При доказана бактериална инфекция те не заместват антибиотичната терапия, когато тя е необходима.
Кога говорим за рецидивиращ цистит и защо тогава е важно да се търси причината?
За рецидивиращ цистит говорим при два или повече епизода в рамките на шест месеца или три и повече за една година. Това не бива автоматично да се обяснява със "слаб имунитет“. Когато инфекциите се повтарят, трябва да се прецени дали няма фактор, който ги предразполага – например камъни, нарушение в оттичането на урината, остатъчна урина или друго заболяване на отделителната система.
При такава оценка могат да бъдат необходими изследване на бъбречната функция, урина и уринен седимент, преглед на предходни уринокултури, ехография на бъбреците и пикочния мехур и оценка на придружаващите заболявания и приеманите лекарства.
Нефрологът и урологът не се конкурират – много често работят заедно. Нефрологичната консултация е особено важна при нарушена бъбречна функция, белтък или кръв в урината, пиелонефрити, бъбречни камъни, артериална хипертония, диабет или чести рецидиви.
Кой е най-важният сигнал, който пациентите не бива да пренебрегват?
Да не приемат повтарящото се парене при уриниране като нещо нормално и да не започват антибиотик на своя глава. При типичните симптоми трябва да се прецени дали става дума за цистит и какъв е подходът към конкретния пациент.
А ако инфекциите се повтарят, важно е да не се ограничаваме само до поредното антибиотично лечение. Трябва да потърсим причината. Защото целта не е просто да изгасим поредния "пожар", а да разберем защо той се появява отново.
