10:37 / 21.08.2025
3215
Решение на седмицата: Болница е осъдена да заплати обезщетение в размер на по 100 000 лева за всеки от родителите на дете, родено с малформации. Това написа във Фейсбук адвокатът по медицинско право д-р Мария Шаркова.
"Софийски апелативен съд е постановил решение по в. гр. дело № 1260/2025 г., с което е осъдил столична болница да заплати обезщетения в размер на по 100 000 лева за майката и за бащата на дете, родено с малформации.
Съдът е приел, че противоправното поведение на лекар, работещ в лечебното заведение, се изразява в неразпознаване и недиагностициране на тежки малформации на детето (липса на един бъбрек и тежко увреждане на другия, допълнителни малформации).
Вредите, които съдът е обезщетил са свързани с необходимост от специални грижи за детето, надхвърлящи обичайните при раждане на бебе, придружени с притеснения и стрес; стрес от шок от диагнозата при раждането; според съда родителите са "загърбили са правото си на личен живот“; майката не работи; загуба на доверие в лекарите;
В статията си споделям няколко критики по отношение на постановения съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и не е окончателен.
В решението обаче липсват мотиви относно причинната връзка между неправилното диагностициране на вродените аномалии и изброените и установени от съда вреди. Безспорно грижите за дете с увреждания често надхвърлят обичайните грижи за новородено без здравословни проблеми. В същото време обаче няма спор по делото, че не служителите на ответника са причинили увреждания на детето, а те са вродени и несвоевременно диагностицирани. По делото няма изложени твърдения, че своевременното им установяване би могло да се свърже с прилагане на определено вътреутробно лечение или такова веднага след раждането, което да подобри състоянието на детето. Или с други думи – състоянието на детето не е причинено от служители на ответника и то не е във връзка с противоправното им поведение, което се установява чрез приетата по делото СМЕ.
Непредоставянето на информация, която е важна за бъдещите родители, нарушава правото на информиран избор и вредите, свързани с лишаването от възможност да се вземе информирано решение за бременността подлежат на обезщетяване. Също така в причинна връзка с такова неуведомяване биха били вредите, свързани с шок и стрес от информацията, че детето е родено с тежки малформации, доколкото майката и бащата са били уведомявани по време на цялата бременност, че плодът е здрав.
В същото време обаче съдът не излага никакви мотиви в каква връзка се намират останалите установени от него вреди с липсата на информиране за състоянието на новороденото — например завишените в сравнение с обичайното грижи за бебето, необходимостта от трансплантация на бъбрек, притеснения за здравословното състояние на детето, страдание от манипулациите, които му се извършват. Всички тези вреди са пряко свързани с наличието на малформации, но не и с нарушаване на правото на информация на родителите за състоянието на бъдещото им дете.
Действително може да се твърди, че ако бяха информирани за състоянието на детето си по време на бременността, родителите щяха да имат възможност да обсъдят и вземат решение за прекъсване на бременността, което нямаше да доведе до раждане на дете с увреждания. При условие обаче, че детето е вече родено, тази логическа конструкция не може да е предмет на изследване. Нещо повече, тя предполага да се приеме, че раждането на дете с увреждания само по себе си е вреда, което е недопустимо. Както здравите деца, така и тези с увреждания с еднакво ценни и раждането им не може да се приеме за вреда.
Под въпрос е и правото на бащата да получи обезщетение, доколкото бременната жена има качеството "пациент“ и тя е тази, която единствено може да вземе решение дали да прекъсне бременността или не. Тази теза се подкрепя и от някои чужди юрисдикции, които са разглеждали подобни дела.
Горната теза се подкрепя и от сравнителноправния анализ на решения на няколко юрисдикции.
В повечето проучени юрисдикции, в които искове за нежелано раждане са уважавани, не се присъждат обезщетения за неимуществени вреди заради самото раждане и отглеждане на дете с увреждане. Това е така, защото всички съдилища приемат етичния аргумент, че раждането на дете не е вреда, нито пък, че детето с увреждане е по-малко ценно от здравото дете. В някои държави (напр. Италия) се присъждат обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в по-високите разходи за издръжка на дете с увреждане в сравнение с дете без подобни здравословни проблеми. Съдът не присъжда всички разходи, съпътстващи по принцип грижата за всяко дете, защото обичайните такива са част от задължението на родителя да отглежда и издържа детето си. Обратното е в Германия, където се присъждат всички разходи. Във Франция искове за обезщетения за имуществени вреди, настъпили в резултат от нежелано раждане са недопустими заради изрично въведена забрана в закон, освен ако лекарите не са действали при груба небрежност. Законът допуска обаче искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение на неимуществените вреди съдилищата обезщетяват родителите заради шока и стреса от научаване на информацията, че детето е с увреждане (напр. ако това се е случило по време или след раждането). По-рядко се срещат юрисдикции, които признават правото на родителите (и дори братята и сестрите) да получат обезщетение заради тежките психологически травми от грижата за човек със сериозни увреждания. Отделно от това, в други държави се обезщетява нарушаването на правото на личен живот и отнемането на възможността да се вземе информирано решение за износване или прекъсване на бременността. В този случай активно легитимирана е единствено майката, доколкото тя е пациентът, който може да вземе решение относно бременността", пише още д-р Шаркова.
