Д-р Любенова: Предлагайки свои кандидатури за ЮНЕСКО, България заявява ясно своята цел да работи за опазването на своите жизнени знания, умения и практики

Предлагайки свои кандидатури за ЮНЕСКО, България заявява ясно своята цел да работи за опазването на своите жизнени знания, умения и практики. Не по-малко важно е и това, че чрез тези вписвания даваме по-широка видимост на значимите елементи на нематериалното културно наследство, за които локалните общности в България полагат грижи. Това каза д-р Милена Любенова – ръководител на Националния център за нематериално културно наследство към Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей на БАН, в предаването "Метроном“ на Радио ФОКУС.   

ЮНЕСКО има три листи в своя Списък за нематериално културно наследство, обясни тя. Първата, в която България има най-много вписвания, е представителната листа, в която се вписват традиционни знания, умения и практики, които продължават да поддържат своята жизненост в съвременността.

"Останалите две листи са по-различни. Едната е Регистър на добрите практики, където България също има две вписвания, и има една трета листа, която е Спешна листа, но в нея България все още няма вписани елементи“, обясни д-р Любенова.

Преди дни България вписа седмия елемент в представителната листа на ЮНЕСКО – "Гайди и гайдарско свирене в България – предаване на знания и умения“.

Първите вписвания в тази листа започват през 2005 г., когато са включени "Бистришките баби“. През 2008 г. тази кандидатура преминава в представителния списък на ЮНЕСКО. Вписани са също така нестинарството, чипровското килимарство, обичаят "Сурва“ в Пернишко, многогласното високо пеене от Долен и Сатовча. "Всички тези елементи са значими за локаните общности и са разпознаваеми и в национален мащаб. Мартеницата пък е първата мултинационална кандидатура между Румъния, България, Северна Македония и Молдова“, допълни Милена Любенова.

Вписването в представителния списък на ЮНЕСКО е дълга процедура, която изисква много усилена работа между локалните общности и експертите. "Всички тези кандидатури са резултат от такава усилена работа на експертите в България, които се занимават с нематериално културно наследство, и локалните общности“, подчерта ръководителят на Националния център за нематериално културно наследство.

В Регистъра на добрите практики се включват програми, проекти и по-мащабни събития, които допринасят активно за опазването на елементите на нематериалното културно наследство. "За момента ние имаме две вписвания в този регистър – на Националния събор на българското народно творчество в Копривщица и на българските читалища“, поясни д-р Любенова.  

Всяка локална общност може да направи предложение за вписване в списъците на ЮНЕСКО. Процедурата обаче е сложна и дълга. "Първото важно изискване, което има ЮНЕСКО, е съответният елемент да бъде вписан в Националния регистър на нематериалното културно наследство. България има такъв регистър, той е изготвен дори преди България да ратифицира конвенцията на ЮНЕСКО през 2006 г. Следваща стъпка, през която минават повечето вписани елементи, е участието в Националната система "Живи човешки съкровища“. 90% от елементите, които са български вписвания в ЮНЕСКО, първо са преминали през нея. Читалища, музеи, неправителствени организации от цялата територия на страната могат да предлагат конкретни елементи за вписване от съответните региони и селища в българския представителен списък“, обясни Милена Любенова.

До момента има около 40 вписвания на български елементи в представителния списък.

По думите й последната сесия на "Живи човешки съкровища“ – България е показала, че локалните общности имат все по-голям интерес да презентират онази част от културното наследство, свързана с храната и храненето. "През 2024 г. имахме интересни вписвания в националната листа. Кюстендилският регион например вписаха приготвянето на кюстендилския зелник, а от Русенско имахме кандидатура, свързана с приготвянето на бяла халва. Така че имаме какво да покажем на света. България се включи към една инициатива с Турция за вписване на традиционните техники за приготвяне на кисело мляко и се надяваме, че скоро ще имаме новини и около тази кандидатура“, допълни д-р Любенова.