Най-хубавото нещо, което се случва на един спешен медик, е да го потърси пациентът му, след като е бил спасен животът му. Това се случва изключително рядко, а струва много. Това каза председателят на Националната асоциация на работещите в спешната помощ д-р Десислава Кателиева в предаването "Нюзрум“ на "Фокус“. 

По повод Световния ден на спешната помощ 27 май д-р Кателиева пожела на колегите й от центровете за спешна медицинска помощ и спешните отделения да бъдат здрави, все така всеотдайни и професионалисти.  

"Може би днес е денят, в който трябва да се обърнем към нашите бивши, настоящи и бъдещи пациенти за малко повече толерантност, да разберат, че когато те търсят спешна помощ, не са единствените, които го правят. Нашата задача е да дадем приоритет на този, който е най-спешен и животът му е най-застрашен, а след това да обслужим всички останали. За да си вършим работата, трябва да ни съдействат по всякакъв начин, с всякаква информация за пациента, за да можем да реагираме своевременно и правилно и наистина да спасим живота“, призова д-р Десислава Кателиева.  

Като една от причините, поради които медиците не искат да работят в спешната помощ, тя посочи агресията спрямо тях – вербална и физическа. Тази година Европейската асоциация по спешна медицина организира в цяла Европа конференции, посветени на безопасността на пациентите и на спешните екипи. "Във връзка с това и ние, заедно с Дружеството на спешните лекари, Дружеството по спешна медицина и УМБАЛСМ "Пирогов“ организираме такава конференция, на която да говорим за безопасността на спешните екипи и пациентите. Ще говорим за агресията – как да не се стига до прояви на агресия, как да се овладява агресивно поведение, как да направим така, че да можем да работим по-безопасно и по-сигурно. Единият от начините е въвеждането на протоколите и медицинския триаж, който гарантира на пациента равнопоставеност и своевременност на достъпа до спешна помощ, а не импровизации. Трябва да се промени и отношението на хората към нас“, каза председателят на Националната асоциация на работещите в спешната помощ. 

Д-р Кателиева отбеляза, че в България хората не могат да оказват първична спешна медицинска помощ. "При нас пациентът в животозастрашаващо състояние въобще не се пипа и се страхуват да направят каквото и да било за него. В момента има триажни протоколи, съгласно които ние можем по телефона да кажем какво трябва да се направи до пристигането на екипа“, посочи специалистът.