21:34 / 04.04.2026
3630
От резултатите от извънредното заседание на парламента и нерегистрацията на повечето депутати се вижда, че то всъщност не беше необходимо. Това каза в интервю за предаването "Нюзрум“ по Радио ФОКУС политологът д-р Теодора Йовчева.
"Темата с "Петрохан“ продължава да се експлоатира. Вероятно това ще се случва, докато няма официална и окончателна информация и разрешение на казуса. На този етап не се случва, така че спекулациите ще продължат. Най-вероятно няма да се стигне и до окончателно изнасяне на информация какво се е случило и резултатите от разследването, както не се случи с Мартин Божанов-Нотариуса и с други обществено значими събития. За мен заседанието на 1 април нямаше особен смисъл. Липсата на кворум компрометира работата на Народното събрание по време на предизборна кампания“, посочи тя.
"А относно споразумението с Украйна – то върна руската и геополитическата тема в предизборната кампания, която до този момент забелязахме, че беше маргинализирана. Тя беше изместена от теми като съдебната реформа, корупцията и избор на Висш съдебен съвет – по-вътрешнополитически въпроси, което до голяма степен съответстваше на обществените очаквания. Социологическите проучвания показват, че гражданите посочват като най-значими проблеми за разрешаване доходите, а на второ място – корупцията. До този момент това отговаряше на хода на обществените нагласи“, коментира д-р Йовчева.
"С подписването на 10-годишното споразумение с Украйна всъщност бе върната традиционната за България разделителна линия – Изток-Запад или Русия-Европа. Много анализатори смятат, че това е изкуствено въвеждане на темата. Все пак трябва да припомним, че това разделение е историческо и съществува още от Освобождението. Вероятно темата ще продължи да присъства трайно в политическия живот на страната още години наред“, добави тя.
Относно самото споразумение и подписването му от служебното правителство, Йовчева уточни, че още през 2024 г. то е трябвало да бъде подписано от правителството на Димитър Главчев, което тогава отказало, тъй като служебно правителство по принцип не би следвало да поема дългосрочни ангажименти. Политологът припомни също така, че според решение на Конституционния съд едно служебно правителство има всички правомощия на редовно правителство.
"Аргументът тук е по-скоро морален – не дали има право, а дали е редно да поема такъв ангажимент с оглед на краткия си мандат. Споразумението има по-скоро декларативен характер и не произтичат преки, директни задължения от него. В същото време служебното правителство и профилът на хората в него вероятно следват собствените си политически разбирания. Имайки предвид, че консенсусът в следващото Народно събрание вероятно ще бъде различен, той може да не подкрепя про-украинската теза“, посочи Йовчева.
На въпрос дали темата може да повлияе на избирателите за 19 април, политологът коментира: "Все още има време и могат да се появят други теми, които да стимулират избирателната активност. На мен ми се струва, че основният фактор този път ще бъде ентусиазмът и харизмата на Румен Радев. Всичко останало ще бъде подчинено на този фактор.“
