16:23 / 11.05.2026
1032
Защо хора с нормални нива на холестерол получават тежки запушвания на съдовете и кое е изследването, което е най-важно? В предаването "Здравето на фокус“ на Радио ФОКУС гостува съдовият хирург д-р Емил Хаджиев от болница "Св. Екатерина“ – София.
Д-р Хаджиев, каква е връзката между съдовата хирургия и инсулта?
Инсултът е остро или хронично прекъсване на кръвоснабдяването на целия мозък или на част от него. Това е съдово заболяване, въпреки че с последствията му се занимават предимно невролозите.
Често казваме, че инсултът идва като гръм от ясно небе, но вие като съдов хирург вероятно виждате "облаците“ много преди гръмотевицата. Така ли е?
По принцип е така, стига да познаваме рисковите фактори. Те са общи за всички съдови заболявания, с които ние, съдовите хирурзи, се сблъскваме всеки ден. Инсултът има две форми: исхемичен и хеморагичен. Исхемичният е много по-чест – обхваща около 85-87% от случаите, докато хеморагичните са около 15%.
Хеморагичните ли са по-тежките варианти?
Това са много тежки състояния, които настъпват внезапно. Исхемичните инсулти пък често се предизвикват от ембол – тромб, образуван в друга част на тялото (например в сърцето), който се откъсва и попада в мозъчните съдове. В зависимост от това дали се запушва голям или малък съд, се появява различна по тежест симптоматика.
Означава ли това, че няма никакви предупредителни знаци месеци преди самия удар?
Предупредителните знаци са именно рисковите фактори. Неовладяното високо кръвно налягане или системното му нелекуване е достатъчен алармиращ фактор. Най-честият предвестник е транзиторната исхемична атака, известна като преходно разстройство на мозъчното кръвообращение. Тогава пациентът може да загуби съзнание за момент, да изпита световъртеж или нарушение в говора, които преминават в рамките на 24 часа. Това често е сигнал за последващ инсулт.
Когато игнорираме предвестника- като леко замайване или умора, задължително ли следва по-сериозен удар?
Почти задължително – статистиката сочи, че 40% от тези хора в бъдеще развиват инсулт.
Защо се казва, че един ултразвук на съдовете е по-важен от техническия преглед на колата?
Защото инсултът е много по-сериозно събитие от всеки ремонт на кола.
Ако знаем, че има опасност от запушване на съд, можем ли да го "изчистим“ и да премахнем риска?
Времето назад не може да се върне. Веднъж организираните атеросклеротични плаки почти не могат да се резорбират или разградят (за разлика от пресните тромби, които се влияят от хепарин). Можем обаче да предотвратим нарастването им и образуването на нови, като спазваме профилактични мерки.
Какво включват тези профилактични мерки?
Трябва да се контролират всички рискови фактори: лечение на високото кръвно и на предсърдното мъждене (ритъмните нарушения често водят до тромби). Изключително важни са нивата на липидите и контролът на захарния диабет. Тютюнопушенето е един от най-големите врагове, тъй като ускорява атеросклерозата. През последните 20 години се доказа, че стресът също е водещ фактор за образуване на плаки. Разбира се, роля играят възрастта и наследствеността.
Наблюдавате ли в практиката си подмладяване на пациентите с инсулт?
Да, това е тенденция от последните години. Границата на инсултите, инфарктите и съдовите заболявания пада, като основната причина за това е именно стресът.
Всички сме чували за "златния час“. Какво означава той от гледна точка на съдовия хирург?
Цялото общество трябва да е наясно с това. Най-достъпното лечение е фибринолизата – вливане на медикамент, който разгражда тромба. Това трябва да се случи до четвъртия час. "Златният стандарт“ е между 2 и 4 часа. Близките или колегите трябва да реагират веднага при първите признаци: отклонение в говора, слабост в ръка или крак, промяна в поведението или съзнанието.
Възможно ли е след по-лек инсулт да последват "вторични трусове“, които са почти неуловими за пациента?
Да, ако инсултът не се лекува, той често повтаря. Всеки следващ удар обикновено е с по-тежка клинична картина.
Вярно ли е, че мъжете по-често получават инсулт?
В по-млада възраст мъжете са по-засегнати. В напреднала възраст (след 60-70 години) процентът на жените става по-висок, тъй като те имат по-голяма продължителност на живота.
Може ли пациент, прекарал тежък инсулт, да се възстанови на 100%?
Възможно е, ако се реагира в "златния час“. Прилага се и тромбаспирация (инвазивна неврология) – чрез катетър се достига до мозъка и тромбът се отстранява механично. Ако това стане в първите 4 часа, вероятността за пълно възстановяване без остатъчни явления е голяма. Проблемът е, че такива центрове за инвазивна неврология трябва да има в цялата страна, за да се избегне забавянето при транспорт.
Вярно ли е, че скенерът в първите часове може да не покаже поражения върху мозъка?
Има такава вероятност. Диагнозата се поставя не само чрез образно изследване, но и чрез клинична картина, анамнеза и статус. При исхемичните инсулти огнището често се оформя напълно едва след няколко дни, тъй като след първоначалното запушване процесът може да обхване и съседни съдове.
В болница "Света Екатерина“ разполагате с модерни технологии. Какво прави съдовият хирург днес, което е било невъзможно преди години?
Навлязоха ендоваскуларните методи – стентове и балони. Развиват се предпазни системи, които не позволяват на частици от плаката да заминат към мозъка по време на процедурата. Когато има стеснение над 60-70%, често може да се постави стент и така да се избегне класическата операция.
Месец май е обявен за месец за борба с инсулта. Ако трябва да дадете само една задача на слушателите, за да бъдат по-защитени, каква би била тя?
Лекувайте кръвното си, не пушете, движете се повече и най-важното – ходете на профилактични прегледи. Един преглед може да открие стеснения, преди те да са станали критични.
Към какъв специалист трябва да се насочим за такъв преглед?
Нужен е невролог, кардиолог или съдов хирург. Ние изследваме каротидните (сънните) артерии, които снабдяват мозъка с кръв.
Холестеролът има ли пряко отношение към инсулта?
Разбира се. Високите нива на "лошия“ холестерол са опасни. Но е важно и къде се натрупва той, което понякога е генетично заложено – виждали сме пациенти с нормален холестерол, но с тежки плаки. Днес почти всеки кабинет разполага с ехограф (доплер), така че изследването е напълно достъпно. Възползвайте се от профилактиката.
Д-р Емил Хаджиев е съдов хирург в УМБАЛ "Св. Екатерина“, извършва диагностика, лечение и профилактика на съдовите заболявания. Прилага неинвазивни и инвазивни методи за диагностика на съдовата система, хирургични и ендоваскуларни интервенции с цел реваскуларизация на съдовете, консервативно лечение на съдови заболявания – артериални, венозни и лимфни. Работи активно с цветно кодирана доплер- дуплекс сонография за диагностика на съдовите заболявания.
