17:29 / 25.07.2025
22090
Д-р Елица Димитрова, съдов хирург в Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия на Университетската болница "Света Екатерина“, в интервю за предаването "Здравето на Фокус“ на Радио "Фокус“.
Аневризмите - това е тихо, но потенциално животозастрашаващо състояние. Къде най-често се появява аневризмата, какви са причините и кога се налага операция?
Д-р Димитрова, да започнем с въпроса, какво представлява аневризмата?
Това е разширение на съда, горе-долу около 1,5 пъти над очаквания размер за съответната възраст и телосложение на пациента. Има два вида аневризми - едните са истински, а другите са лъжливи.
При истинските аневризми участват трите слоя на артериалната стена и те се развиват с възрастта, докато при лъжливите не участват всички слоеве на артериалната стена. Те най-често са в резултат на някаква травма или в резултат на възпаление, но на практика като клинична картина протичат по един и същи начин.
Така наречените "лъжливи аневризми“ носят за пациента същите рискове?
На практика - да.
Каква е разликата между "артериална“ и "венозна“ аневризма?
Има огромна разлика. В първия случай се засягат артериите. Както знаем, в артериите тече кръв под високо налягане – около 120-130 мм живак. То е обусловено от това колко е системното налягане на човек. Съответно, тези аневризми имат склонност във времето да стават все по-големи, а при тяхното спукване това има животозастрашаващ риск.
Венозните аневризми се формират в областта на вените. Във вените кръвното налягане е доста по-ниско, заради това те не дават такива тежки, животозастрашаващи усложнения.
Рискът се определя от големината на аневризмата или има и други показатели?
Говорейки за артериалните аневризми – предполагам натам са насочени основно въпросите, се определят и от големината. Но това не означава, че аневризми, които са малки по размер, не могат да се спукат. Всъщност най- животозастрашаващо състояние е спукването на тази аневризма. То се обуславя също от това, колко е здрава самата стена, каква е съединителната тъкан, има ли възпаление, колко е кръвното налягане на пациента. Т.е. при една аневризма от 5 см, ако пациентът вдигне 200-220 кръвно налягане, рискът от скъсване се увеличава многократно.
Кои са най-често срещаните места, където се образува аневризмата? Аз съм чувала най-често за мозъчните съдове.
Разбира се, да, но те са обект на неврохирургията и аз не бих била компетентна да давам статистически колко често се срещат.
Тези аневризми, с които ние се занимаваме и са обект на съдовата хирургия, са аневризмите на абдоминалната аорта или на т.нар. коремна аорта. Те могат да се намират под или над бъбречните артерии и също така могат да обхващат и бъбречните артерии.
Също така се срещат на феморалната артерия, на поплитеалната артерия – това са все артерии, които са в областта на краката, тези, които изброих преди малко.
Могат да се срещат в артериите в корема, които са отговорни за кръвоснабдяването на вътрешните органи – т.нар. мезентериални артерии. Най-често срещани са тези на коремната аорта, с които започнах.
Има ли медицината отговор на въпроса кои са основните причини за образуването на аневризми?
Разбира се, че има. Атеросклерозата е един от основните рискови фактори, в комбинация с мъжки пол, възраст, съединително-тъканни заболявания – това са наследствени заболявания, които се характеризират с недостатъчност на съединителната тъкан, която е компонента на артериалната стена.
Когато има липса или недостатъчност на тази съединителна тъкан, се наблюдава такова разширение. Тютюнопушенето и високото кръвно налягане също са рискови фактори, които, за съжаление, се срещат сред голяма част от българското население.
Обикновено се казва, че за каквото и заболяване да става дума, най-рискова е възрастовата категория на хора след 50 или 60 години.
Може ли млад човек да бъде засегнат от аневризма?
Би било казуистика, но разбира се, че може. В медицината може всичко да се случи, но със сигурност е по-типично след петата декада от възрастта.
Има ли наследственост в проявата на този вид заболяване или става дума по-скоро за начин на живот, който предопределя и появата на аневризма?
Има и наследственост. Наблюдават се пациенти, които в родословието са имали баща или дядо с подобно заболяване, дори приключило с фатален край. Има наследственост на заболяването, но може и без наследствена предиспозиция, само поради рискови фактори, да се получи такава аневризма.
Д-р Димитрова, вярно ли е, че аневризмите могат да протичат абсолютно безсимптомно, човек въобще да не подозира за тяхното съществуване?
Това със сигурност е така. Болшинството от пациентите идват при нас със случайно открито заболяване от колега от друга специалност при рутинно ехографско изследване, да кажем на коремни органи или при скенер, или друго образно изследване по повод друго заболяване, открива се като случайна находка.
Причина за това е, че коремната кухина като пространство е голяма кухина, в която тази аорта, дори и да нараства с по-бързи темпове, това да не доведе до някакви оплаквания. На практика това, което може да притисне в съседство, в най-честия случай са червата, което няма да предизвика някакви симптоми.
Когато се стигне до симптоми, става дума за чувство за подуване, за пулсиране в коремната област. Ако аневризмата е голяма като размер и ротирана в тази посока, може да доведе до притискането и на дълбоката вена, която е в съседство, това пък да доведе до оток на двата долните крайници. Тук в диагностичното уточняване има прекалено много заболявания, докато се сети колега да помисли за това, че може да се касае за абдоминална аортна аневризма.
При един обикновен преглед с ехограф на коремните органи може ли да бъде открита аневризмата?
Може да бъде открита, стига ехографистът да е достатъчно опитен и да може да диференцира това разширение на аортата.
Иначе казано, когато се стигне до някакви симптоми, тогава би могло да се каже, че е твърде късно за помощ, или греша?
Не бих казала, че е така. Твърде късно е за помощ, когато говорим за най-тежкото усложнение, но дори и тогава не е твърде късно. При тези симптоми, които споменах преди малко, е удачно да се потърси помощ. Има решение на проблема, било с хирургично лечение, с ендоваскуларното, т.нар. "минимално инвазивно лечение“, с поставянето на стент графтове отвътре, които "тапицират“ аортата, или консервативно лечение, което цели проследяване на тази аневризма. По правило аневризми над 5 см следва да бъдат третирани, а до 5 см се наблюдават ехографски дали порастват на всеки 6 месеца. Ако пораства, е индикация, че трябва да бъде третирана съответната аневризма.
Има ли начин да се предпазим от аневризми?
Ако се намалят рисковите фактори за болшинството от сърдечно-съдови заболявания, разбира се, че ще се намали рискът, от каквото да е сърдечно-съдово заболяване. Рутинните прегледи, да кажем веднъж годишно, биха профилактирали евентуално такава патология.
Какво се случва, д-р Димитрова, когато се открие аневризмата? Как процедира лекарят в такива случаи? Има ли значение къде се намира тя?
Разбира се, че има значение къде се намира. Т.е. пациентът първоначално постъпва в нашия кабинет да кажем със случайно установена от друго място такава абдоминална аневризма. Ние преглеждаме пациента ехографски, описват се характеристиката на аневризмата, какъв е максималният диаметър, има ли периферна тромбоза, тъй като това е характерно за тези разширения на аортата, и съответно също крие рискове за долните крайници. Оценява се, ако аневризмата е над 5 см и съответно ако тя е симптоматична и е под 5 см, пациентът се планира за образно изследване, което е по-точно изследване, отколкото е ехографското. След това се пристъпва към планиране на лечението.
Ако аневризмата е с малък размер, който се запазва в продължение на няколко месеца, тогава прилага ли се някакъв вид лечение?
Ако при наблюдение през 6 месеца, запазва същия размер и не нараства, продължаваме с контрола на рисковите фактори, в частност основното е контролирането на кръвното налягане и това е, не се налага лечение. Ако вече се наблюдават симптоми от компресия на съседни структури, близко разположени, тогава вече се налага да се пристъпи към лечение.
Кои са случаите, в които е необходима спешна хирургична намеса?
Най-често са два. По-лекото усложнение е, когато на аневризма, по нейната стена от вътрешната повърхност има "тапициращи“ пристенни тромби, те могат да бъдат откъснати от кръвния поток и да бъдат занесени с кръвообращението към долните крайници. Това ще предизвика т.нар. емболия на крака, която се характеризира с остро настъпващи оплаквания от внезапна студенина, болка, изтръпване, изстиване на крайника. Това е индикация за спешно оперативно лечение и изваждането на този тромб от артериалното русло на крайника, за да може да се възстанови оросяването на крака.
Предполагам, че това са т.нар. "тежки операции“?
Да. Операцията си е винаги операция. Тя крие своите рискове, както по време на самата операция, така и след нея. Но това като усложнение и като операция е далеч по-благоприятно, отколкото, когато се касае за разкъсването на тази аневризма, което е най-тежкото състояние.
Това е едно от най-тежките състояния въобще в медицината, което се характеризира с хеморагичен шок, който е обусловен от излива на огромно количество кръв в коремната кухина. Т.е. тази аневризма, която можем да си представим като един балон, пълен с вода, само че тази вода тече от там непрекъснато, този балон се разкъсва и всичката тази кръв изтича в коремната кухина под високо налягане, което довежда до този хеморагичен шок.
Някои от тях, за съжаление, дори не могат, не успяват да достигнат до лечебното заведение. Тези, които успеят да достигнат до лечебното заведение, са в тежко увредено състояние, с изключително ниско кръвно налягане, бледи, може да има нарушения в съзнанието, обилно изпотяване, болки в корем, които са предшественици на тези симптоми, които обясних току-що.
Това е състояние, което ако не бъде лекувано, т.е. оперирано, или не бъде поставен този покрит стент графт, 100% от пациентите, които не са оперирани в такова състояние, загиват. Разбира се, че ако има операция, т.е. успее пациентът да достигне до лечебното заведение, прави се отново такова скенерово изследване с контрастна материя, преценява се и се пристъпва в по-благоприятния случай към покрит стент графт. Той се поставя само през два достъпа, че дори може и без достъп, през двете феморални артерии, които са на краката, и се "тапицира“ цялата тази аневризма, съответно и нейното разкъсване от вътрешната страна, това е по-щадящият начин за пациента. Не много центрове обаче правят такива интервенции в България в условия на спешност. Другият вариант е отворената хирургична интервенция, с която се дават шансове на пациентите да се възстановят след това.
Могат ли отново да възстановят живота си на 100%?
Имали сме немалко такива пациенти в нашата клиника, които са се възстановили в абсолютно пълен обем и след оперативна интервенция, и след такава ендоваскуларна, която споменах преди малко.
Може ли да споделите случай от практиката си, който ви е оставил траен спомен, с хубав или пък не толкова хубав край?
Случаите с хубав край са много, не мисля, че имам конкретен. В нашата болница е сформиран екип за бързо реагиране, благодарение на нашия ръководител – проф. Говедарски, който ни е обучил как да реагираме в такива ситуации.
Имаме немалко успешни процедури и операции, с участието на самия професор, които са довели до положителен лечебен ефект.
Когато след месец, половин, една година пациентът дойде, това е най-приятният момент.
Какво е най-важното, което искате да знаят слушателите, когато става дума за аневризми?
Разбира се, слушайки всичко това, за което говорихме, слушателят не трябва да решава веднага: "О, аз имам аневризма.“
Човек трябва да се стреми да води пълноценен и здравословен начин на живота. Да отделя време за спорт, развлечения, да спре тютюнопушенето. Трябва да има профилактика и превенция, за да не се стига до такива тежки усложнения, които понякога са животозастрашаващи.
Росица АНГЕЛОВА
