Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

В конвенционалната медицина действаше правилото "едно лекарство за всички, което беше добре допреди 10 години, но се установи, че лекарствата не действат по един и същ начин на всички. Персонализираната медицина влезе първо през онкологията, а нямам никакви съмнения, че всички медицински направления ще бъдат докоснати от нея. В България персонализираната терапия вече е ежедневие и лекарствата срещу онкологични заболявания са напълно поети от Здравната каса, но не се отделят средства за генетичните изследвания, върху които се определя лечението. Това е неправда, която трябва да бъде коригирана максимално бързо. Това каза д-р Димитър Георгиев, акушер-гинеколог и експерт персонализирана медицина пред Bloomberg TV.

Д-р Георгиев обясни, че в онкологията персонализираната медицина не е напълно индивидуална, а за групи от хора, които имат сходни промени в туморите или в генома си. Те се откриват при генетични изследвания, които са ключови за правилното определяне на терапията за пациента.

Предмет на персонализираната медицина са и редките заболявания, които най-често се проявяват в ранна детска възраст. "Генетиката навлиза много активно и в педиатрията“, заяви събеседникът. Той посочи, че напредъкът в областта вече е открил методи да ранно откриване на подобни заболявания с тестове по време на бременността и преди имплантация с асистирана репродукция.

В този смисъл проектът за европейски геном е много интересен, защото ще видим "невидимото“, заяви специалистът. През него ще може да се види какво пренасяме на следващото поколение и ще бъде много ценен за диагностиката и ранната превенция на заболявания, но ще отнеме време преди този метод на секвенция на гените да стане масов.

"Геномното секвениране е интересна и сложна игра, в която има взаимодействие между генетичното изследване и биоинформатиката, която анализира огромният обем данни от секвенатора. То ще навлезе масово в персонализираната медицина, но ще отнеме време.“

Гостът каза, че изкуственият интелект е "изключително полезен“ при анализ на генетична информация и с възможности за даване на посока на развитие. Въпреки това технологията за момента може да анализира единствен съществуващи ситуации. Според Димитър Георгиев изкуственият интелект ще има роля в медицината, но за момента е добре да сме предпазливи.

"Видяхме в края на миналата седмица как пазарите реагираха малко негативно на големия възторг около изкуствения интелект, който от бизнес гледна точка все още не е напълно мотивиран – голям разход за енергия и средства без възвращаемост. Въпреки това убеден съм, че изкуственият интелект ще ни помогне, но кога и как не мога да прогнозирам. Надявам се да е скоро.“

В България персонализираната медицина вече се прилага масово при онкологични заболявания, но генетичните тестове все още не се поемат от НЗОК. Д-р Георгиев коментира, че е недопустимо тя да се превръща в лукс и би следвало държавата да поеме разходите за изследванията.

"Трябва да има повече разбиране от страна на обществото, че персонализираната медицина не е лукс, а ежедневие. Вероятно скоро ще стане и минало, когато вече имаме напълно индивидуализирано лечение в лицето на генната терапия. Важно е да не изпуснем момента, когато персонализираната медицина вече е минало, а ние говорим все едно е настояще.“

Д-р Димитър Георгиев е един от лекторите на Фестивал на дълголетието - е водещото събитие на Балканите, посветено на превенцията, науките за дълголетие и осъзнатия живот. Събитието ще се проведе на 11 и 12 октомври в София.