Сънната апнея е лечимо заболяване, но то може да предизвика тежки усложнения, ако не се лекува. Това каза в интервю за предаването "Здравето на фокус“ на Радио "Фокус“ д-р Анелия Симеонова, невролог и специалист по медицина на съня от болница Токуда. Смята се, че 16% от катастрофите са в резултат на кратки заспивания при пациенти със сънна апнея. Лекарят поясни, че заболяването е едно от честите нарушения на съня.  

"Това е дихателно нарушение, при което се отпуска мускулатурата на горните дихателни пътища и пациентът спира да диша по време на сън, с последващо продишване. Обикновено това са млади мъже с наднормено тегло, все повече се среща и при жените. Техният партньор по легло казва, че пациентът спира да диша и прохърква зловещо. Сутрин тези хора се събуждат по-уморени, отколкото, когато са си легнали и имат повишена дневна сънливост.“  

Д-р Симеонова каза още, че има пациенти, които спират да дишат по 1-2 минути. В тези случаи пада насищането на кръвта с кислород, което води до недостиг на кислород към мозъка и други органи и системи, до промяна на метаболизма.  

Лекарят обясни, че пациентите страдащи от сънна апнея заспиват  

неочаквано и в необичайни ситуации - докато работят на компютър, шофират, изчакват в задръстване.  

"Сънната апнея е рисков фактор за множество заболявания - ритъмни сърдечни нарушения, мозъчен инсулт, мозъчен инфаркт, захарен диабет, наднормено тегло и ред други усложнения. По-краткосрочните пък са липса на концентрация, липса на настроение, раздразнителност, нарушения на паметта, наднорменото тегло.“ 

Добраната новина е, че заболяването е лечимо. 

"Все повече пациенти се обръщат към нас, прави се изследване в Сънната лаборатория, което показва тежестта на синдрома. Регистрират се множество показатели, един от които е дишането по време на сън, насищането на кръвта с кислород.  И лечението е с така наречените СРАР апарати, които подават въздух под налягане и предотвратяват този симптом. Когато пациентът се диагностицира и започне да се лекува, той  100% няма това нарушение на съня“, разказа д-р Анелия Симеонова. 

Росица Ангелова