06:45 / 24.05.2026
249
Честваме 24 май като ден на светите братя Кирил и Методий - първоучители на славяните и създатели на глаголицата още преди Моравската мисия през 862-863 г. Този светъл български празник е посветен на просветата, културата и духовността, както и на всички учители, ученици и дейци на знанието. Днес го отбелязваме на 24 май, но невинаги е било така.
История на празника
До 1916 г. празникът се е чествал на 11 май. След въвеждането на Григорианския календар датата се измества на 24 май. Така 11 май остава църковният празник на светите братя, а 24 май се утвърждава като официален държавен и светски празник.
Първото светско отбелязване на деня на Кирил и Методий по българските земи е организирано през Възраждането - на 11 май 1851 г. в Пловдив, в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий“, по инициатива на Найден Геров. Избраната дата обединява почитането на двамата братя, които църквата отбелязва поотделно - св. Кирил на 14 февруари и св. Методий на 6 април.
През 1852 г. Неофит Рилски споменава празника в "Христоматия на славянския език“, а през 1856 г. в "Цариградски вестник“ Йоаким Груев предлага 11 май да стане ден на всички български ученици. Идеята бързо намира широка подкрепа сред българите. Още през 1857 г. празникът е отбелязан в българската църква "Св. Стефан“ в Цариград, а след 1860 г. започва редовно да се чества в различни български градове - Лом, Шумен, Скопие, Варна и София.
Особено паметно остава честването в Калофер през 1867 г., когато едва 19-годишният Христо Ботев произнася вдъхновено слово за духовната свобода и националното освобождение на българския народ.
След Освобождението празникът придобива още по-голямо значение. През 1892 г. Стоян Михайловски създава текста на химна "Върви, народе възродени“, а през 1901 г. Панайот Пипков композира музиката към него. Така се ражда една от най-обичаните български песни, превърнала се в символ на 24 май.
И до днес празникът е израз на признателност към знанието, науката, културата и българската духовност.
Абитуриентските балове
24 май постепенно се утвърждава и като празник на абитуриентите през втората половина на XX век, най-вече след 60-те и 70-те години. Причината е, че учебната година за зрелостниците традиционно приключва именно около 24 май и така денят естествено се свързва с изпращането на дванадесетокласниците.
С времето към празничните шествия, тържества и чествания на просветата се добавят и абитуриентските балове, които се превръщат в символ на завършването и прехода към нов етап от живота. Макар 24 май официално да е Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, за много поколения българи той е и ден на младостта, завършването и новото начало за абитуриентите.
ФОКУС припомня, че във връзка с баловете полицейският контрол в цялата страна ще бъде затегнат, а санкциите - безкомпромисни.
Честит Ден на българските просвета и култура и на славянската писменост! Попътен вятър, абитуриенти! Бъдете разумни!
