15:57 / 18.08.2026
24
Колко различно е днешното българско лято от това в средата на XX век? Нов 76-годишен анализ изчислява най-голяма температурна промяна именно през лятото — около +3,2°C, а през последните две десетилетия скоростта на затопляне се увеличава още повече.
Но има важно уточнение: резултатът е получен от климатичния реанализ ERA5-Land, а не от сравнение на две отделни измервания на термометъра, пише Meteo Balkans.
76 години данни очертават нов температурен режим в България
Българското лято е сезонът с най-силно изразено затопляне в нов анализ на температурите за периода 1950–2025 г.
Изследването на учени от Югозападния университет "Неофит Рилски“ използва ERA5-Land — високорезолюционен климатичен реанализ на Европейския център за средносрочни прогнози ECMWF — и платформата Google Earth Engine, за да проследи пространствените и сезонните промени на температурата на въздуха над България.
История
Според получената линейна тенденция лятното затопляне достига приблизително 3,2°C за 76-годишния период.
След него се нареждат зимата с около +2,9°C, пролетта с +2,4°C и есента с приблизително +2,1°C.
Тези стойности не означават, че всяко лято днес е точно с 3,2°C по-топло от всяко лято през 1950 г. Числата представляват общата промяна, изведена от дългосрочната статистическа тенденция в използвания набор данни.
Най-бързо се променя именно лятото
Още по-силна е разликата, когато учените отделят последните две десетилетия.
За периода 2005–2025 г. изчислената линейна тенденция на летните температури достига близо +0,80°C на десетилетие. Авторите заключават, че скоростта на затопляне през последните 20 години е приблизително двойно по-висока спрямо дългосрочната тенденция.
Подобен ефект се вижда и през зимата. За целия период изследването намира приблизително +0,38°C на десетилетие, докато за 2005–2025 г. стойността достига около +0,76°C на десетилетие.
Това е статистическа тенденция, а не прогноза, че следващите десет години непременно ще донесат още точно 0,8°C затопляне.
Температурите продължават да варират силно от година до година заради атмосферната циркулация, снеговете, влажността на почвата, облачността, блокиращите антициклони и останалите фактори, определящи конкретния сезон.
Промяната се ускорява след края на 80-те години
Анализът не открива равномерно повишаване на температурите през всичките 76 години.
Авторите разграничават относително по-стабилна фаза до края на 80-те години и последващ период на по-бързо затопляне. За пролетта например границата между двете фази е поставена около 1987 г.
След 2005 г. ускоряването е още по-видимо.
Това съответства на наблюдаваната през последните години концентрация на необичайно топли сезони. Официалните данни на НИМХ показват, че 2025 г. е била средно с около 1,2°C по-топла от климатичната норма 1991–2020 г., макар да е останала приблизително 0,8°C под рекордната 2024 г.
Дунавската равнина и Тракия се открояват като най-силно затоплящи се райони
Затоплянето не е равномерно разпределено по картата на България.
История
В анализа най-силно изпъкват Дунавската равнина и Горнотракийската низина, където общата температурна промяна на места надхвърля 3,8°C за разглеждания период.
И двете области са далеч от големи водни басейни, които могат да смекчават температурните колебания, и включват обширни ниски територии, силно нагряващи се през лятото.
При пролетните температури Дунавската равнина и Тракийската низина отново са сред най-силно променящите се части на страната, като авторите отчитат локални стойности около +2,8°C.
Точно там е концентрирана и значителна част от българското земеделие, което прави промяната важна не само за температурната статистика.
"Тропикализация“ не означава, че България вече има тропически климат
Авторите използват термина "tropicalization“ за промените в българските низини.
Той не трябва да се разбира буквално като промяна на България към тропически климатичен пояс.
В климатологията определянето на даден климат зависи не само от летните температури, а от целия годишен режим — зимни температури, сезонност, валежи, въздушни маси и множество други показатели.
По-точно е терминът да се чете като описание на все по-силно изразени горещи условия в ниските части на страната, а не като официална прекласификация на българския климат.
Сухата почва може допълнително да усилва горещината
Температурата и почвената влага са пряко свързани.
Когато почвата съдържа достатъчно вода, част от постъпващата слънчева енергия се използва за изпарение. При силно засушаване този естествен охлаждащ механизъм отслабва и по-голяма част от енергията остава за нагряване на земната повърхност и въздуха непосредствено над нея.
Авторите посочват именно този механизъм като един от факторите, способни да усилват летните температури и пораженията върху неполивните земеделски площи.
Това е и причината продължителните сухи периоди и горещите вълни често да могат взаимно да се подсилват.
Не следва обаче всяко горещо лято автоматично да се обяснява със сушата — конкретната атмосферна циркулация остава решаваща за отделните екстремни епизоди.
"Фалшивата пролет“ е другата страна на затоплянето
По-топлата пролет на пръв поглед предполага по-дълъг вегетационен сезон.
Но ранното затопляне може да създаде проблем, ако растенията започнат развитие преди окончателното изчезване на риска от отрицателни температури.
Това е ефектът, който авторите описват като "фалшива пролет“ — топъл период стимулира по-ранното развитие на растителността, след което последващо застудяване или слана може да засегне вече активните растения.
Следователно по-високата средна пролетна температура не премахва риска от студ.
Напротив — при определена последователност на времето земеделските култури могат да се окажат в по-чувствителна фаза именно когато настъпи късен мраз.
България е част от много по-широка промяна в Югоизточна Европа
Независими данни от Copernicus потвърждават силното затопляне на Югоизточна Европа през последните години.
През лятото на 2024 г. регионът отчете рекордните 66 дни с поне силен топлинен стрес, при климатична средна стойност около 29 дни. България беше сред страните, засегнати от летните горещи вълни.
История
Същото лято Югоизточна Европа регистрира средно 23 тропични нощи, при обичайни около осем за използвания референтен период.
Тропична нощ означава, че минималната температура не пада под 20°C.
Този показател е особено важен при продължителни горещи периоди, защото липсата на достатъчно нощно охлаждане удължава термичното натоварване.
3,2°C е резултат от реанализ, а не от една редица метеостанции
ERA5-Land не представлява архив само от измервания на наземни станции.
Това е климатичен реанализ — система, която комбинира физичен модел и голямо количество наблюдения, за да създаде пространствено и времево последователна картина на атмосферата и земната повърхност.
ERA5-Land предоставя данни от 1950 г. насам с пространствена резолюция около 9 километра и почасова времева стъпка.
Това позволява да бъдат анализирани райони, в които няма една и съща метеорологична станция с непрекъсната 76-годишна серия.
Но реанализът не е идентичен с директно наблюдение и има собствени ограничения.
Има и важна техническа уговорка за данните преди 1978 г.
Точно тук е необходимо едно уточнение, което липсва в повечето кратки представяния на изследването.
През септември 2025 г. ECMWF потвърди, че ранната част на ERA5-Land е била създадена с предварителната версия на историческото продължение ERA5.P и не е била преизчислена впоследствие с окончателната версия на ERA5.
През декември 2025 г. експерти на Copernicus съобщават, че поради този въпрос са решили да премахнат от Interactive Climate Atlas тенденциите на ERA5-Land преди 1978 г., за да се избегне несъответствие.
Това не обезсилва автоматично изследването за България и не означава, че затоплянето от 1950 г. насам не съществува.
История
Означава, че конкретната стойност +3,2°C трябва да бъде представяна точно като резултат от този 76-годишен анализ на ERA5-Land, а не като безусловна абсолютна стойност, потвърдена по един и същ начин от всички възможни климатични набори.
Това разграничение е особено важно, когато се сравняват температури от средата на XX век с днешните.
Последните десетилетия дават много по-сигурен сигнал
Техническата уговорка за периода преди 1978 г. не засяга по същия начин основния извод за ускорено затопляне през последните десетилетия.
ERA5-Land след този период е широко използван климатичен продукт, а тенденцията към по-високи температури се вижда и в независимите наблюдения на НИМХ и европейските климатични оценки. НИМХ посочва, че новата климатична норма 1991–2020 г. е приблизително с 0,8°C по-топла спрямо предишния период 1961–1990 г. за България.
Това е различна методика и различно сравнение от изчислените +3,2°C за лятото от 1950–2025 г., затова двете числа не трябва да се смесват. Именно съвпадението на различни наблюдателни и реанализни продукти по отношение на посоката на промяната е по-важно от фиксирането върху едно единствено число.
