Наближава обсъждането на бюджета за следващата година и дежурните мераци да се увеличи здравната вноска отново изплуват. Допълнителното натоварване на данъкоплатеца обаче нито ще подобри качеството на здравните услуги у нас, нито ще удължи живота на българите. Не е като да не сме го пробвали вече – не работи.

Припомняме, че приходите на здравната каса – и оттам ресурсът за харчене – нарастват с бързи темпове  през последните години. Всъщност единствено в годината на икономическата криза заради пандемията ръстът е едноцифрен; казано просто, за пет години средствата за здраве се удвояват. И това – при все същия размер на вноската от 8%. Разходите за здравноосигурителни плащания на НЗОК през 2025 г. ще достигнат 8,9 млрд. лв., до август нарастването на разходите е с 18,5% с тенденция да надхвърлят 10 млрд. лв. през следващата 2026 година.

При всичко това защо приемаме "на доверие“, че парите не достигат и повишаването на вноската е неизбежно?

Преди това е редно да обърнем внимание поне на следното:

– Българското здравеопазване не функционира във вакуум – някои сравнения са полезни и дават контекст при оценката на финансирането. Ако погледнем към общите публични разходи за здраве, в периода 2019-2023 г. те нарастват средно за ЕС с 27%, а в България – с 83%; тук България е рекордьор. Само за две години от 2021 г. до 2023 г. в България разходите нарастват с 26%, при 5,5% средно за ЕС; тук единствено в Полша има по-висок ръст.

– Инфлацията е удобно и често използвано извинение. Но за последните четири години – през които бюджетът на касата е нараснал със 75% – индексът на цените в категория "Здравеопазване“ на Евростат средно за ЕС е нараснал с 15%. Инфлацията при лекарствените продукти е 10%, а при другите медицински изделия и терапевтични продукти – 15%.

– Рефрените "няма пари“ и "системата е недофинансирана“ са логически грешни. Средствата са винаги ограничени, независимо от техния размер. С други думи каквато и здравна вноска да бъде избрана, все за нещо събраните средства няма да са достатъчни – винаги ще има амбиция да се похарчи още и още. Дали срещу увеличен разход стои резултат обаче е истински важният въпрос – защото смисълът е в резултата, не в извършените дейности.

– Има достатъчно на брой икономически изследвания, които показват, че повишаването на данъчно-осигурителната тежест обикновено намалява събираемостта от съответните данъци и осигуровки. Следователно всяко повишаване на ставката рискува намаляване на приходите. Много е вероятно и делът на неосигурените лица да се увеличи.

– Преразпределителната роля на държавата в момента вече е близо 45% от БВП, като увеличаването на осигурителната тежест ще увеличи допълнително това преразпределение. Или, казано просто, все по-голям дял от създавания доход и благосъстояние ще се управлява и насочва не от всеки от нас, а от управляващите по политическо усмотрение.

– Здравноосигурителната вноска последно беше повишена преди 16 години от 6 на 8%, но това не доведе до по-добри здравни резултати на населението. Все още сме на последно място по очаквана продължителност на живота в ЕС, голям брой хоспитализации и с едно от най-високите нива на смъртност.

– По-високата вноска няма да реши големите диспропорции в здравната система – между здравните специалисти, между регионите. Именно те създават усещането, че има несправедливост в преразпределението на средствата и усещане за недостиг.

Така че – да оставим здравната вноска намира и да се съсредоточим върху това, което постигаме с наличния ресурс. Има още много какво да се направи.