18:22 / 07.10.2026
285
Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) категорично осъжда ударите по търговски кораби в Черно море като грубо нарушение на международното морско право и настоява за незабавна проверка за установяване на извършителите. Това заяви президентът Илияна Йотова, която представи становището и предложенията след днешното заседание на КСНС, предаде репортер на ФОКУС.
Темата на заседанието беше "Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на Република България в контекста на войната в Украйна“, а заседанието продължи близо 5 часа.
По думите на Йотова войната на Русия срещу Украйна е довела до значително влошаване на средата за сигурност в района на Черно море. КСНС е обсъдил актуалните рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на страната с оглед на възникналите през последните дни инциденти в Черно море. В рамките на заседанието е констатирана ескалация на военните действия в конфликта между Руската федерация и Украйна, която застрашава морската сигурност и свободното корабоплаване в Черноморския регион.
"Налице е тенденция за нарастване на атаките с морски и въздушни дронове срещу търговски кораби, водещи до повреда и потапяне на морските съдове и загуба на човешки живот“, заяви Йотова.
Това е довело до ограничаване на свободата на корабоплаването, рязък спад на корабния трафик, повишаване на застрахователните разходи, икономически загуби и опасност от екологично замърсяване.
КСНС е отчел и че използването на все повече, по-високотехнологични и по-далекобойни безпилотни системи съществено увеличава заплахите за критичната инфраструктура на България, не само в близост до Черно море, но и на цялата територия на страната.
"Пред страната ни са налице сериозни предизвикателства в осигуряване защитата на критичната инфраструктура“, посочи президентът.
КСНС е отчел, че настоящите рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на военния конфликт в Украйна по пътя на дипломацията.
В рамките на заседанието е постигнато съгласие за продължаване на изпълнението на приетите от Министерския съвет мерки за противодействие на посочените заплахи. Идентифицирана е и необходимостта от анализ на промени в нормативната уредба, които да подпомогнат изпълнението на тези мерки.
Предложенията на КСНС са приети с три четвърти мнозинство, каквото изисква законът. Представители на три парламентарни групи са гласували против - заедно с Йотова на брифинга присъстваха председателят на ПГ на "Прогресивна България" Петър Витанов, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и председателят на ПГ на "Продължаваме Промяната" Николай Денков. Предполага се, че това са ПГ на "Демократична България", ДПС и "Възраждане", които липсваха при представянето на решенията. Костадин Костадинов дори напусна по-рано заседанието.
Сред основните предложения е КСНС да осъди категорично ударите по търговските кораби в Черно море и да настоява за незабавно извършване на проверка за установяване на извършителите. След приключването ѝ изпълнителната власт трябва да информира обществото за резултатите.
КСНС определя като най-голяма гаранция за сигурността на страната незабавното прекратяване на огъня и използването на всички политически и дипломатически канали за постигане на мир. България трябва да участва активно в този процес.
Предлага се още да бъдат засилени мерките за морска осведоменост чрез използване на безпилотни летателни системи за разузнаване и наблюдение, както и да бъдат ускорени процесите по модернизация на въоръжените сили с цел придобиване на антидрон системи с възможности за кинетично въздействие в тясно сътрудничество с НАТО и Европейския съюз.
Изпълнителната власт трябва да анализира и да предложи на Народното събрание промени в съществуващата нормативна база за подпомагане на мерките за физическата защита на стратегическите обекти и гарантиране на морската сигурност на страната.
КСНС предлага и поддържане във висока степен на готовност на националната система за търсене и спасяване по море.
Какви са предложенията към НАТО
България трябва да използва капацитета си като пълноправен член на Европейския съюз и НАТО, за да изрази твърда позиция и да осигури защитата на сигурността, икономическите и екологичните интереси, както и стабилността на региона.
По думите на Йотова чрез дейността на НАТО за повишена бдителност "Източен страж“ съществува възможност България да поиска увеличаване на приноса на съюзниците към сигурността на Черноморския регион.
Предлага се задействане на възможностите за разполагане на допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение, засилване на бреговата и отбранителната система и на антидрон системите в контекста на НАТО за засилено предно присъствие.
Йотова посочи, че предложенията не нарушават споразуменията от Монтрьо.
На този етап свикването на консултации по член 4 на НАТО е определено като непродуктивно, тъй като обсъждането на подобни инциденти вече е било разглеждано в рамките на Северноатлантическия съвет и според КСНС няма да доведе до нови мерки.
Какво предлага България на ЕС
България ще предложи на Европейския съюз разработването на рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море като част от стратегическия подход на ЕС към Черноморския регион.
При необходимост трябва да бъде задействан механизмът за гражданска защита заради евентуален екологичен риск. Предлага се и използването на инструментите за наблюдение на сателитния център на ЕС за индикация на заплахите, както и осигуряване на финансови компенсации за евентуално понесени загуби.
България трябва спешно да проведе консултации с Румъния и Турция за общи действия за спиране на атаките срещу търговски кораби в Черно море и за гарантиране на безопасността на корабоплаването.
Страната ни трябва да поеме активна роля в преговори за намиране на консенсус между шестте държави, граничещи с Черно море – Русия, Украйна, България, Румъния, Грузия и Турция – за мораториум върху военните действия в Черно море и превръщането му в зона на споделена сигурност.
Темата за Черно море, рисковете, заплахите и решенията за безопасност трябва да бъде представена на всички европейски формати, в които България участва, и най-вече на предстоящата среща на върха на Европейския съюз на 15 и 16 октомври.
България ще поиска съдействие и от ООН
По отношение на Организацията на обединените нации се предлага да бъде отправено искане за съдействие от механизмите на Международната морска организация за извършване на технически и правен анализ на инцидентите в Черно море.
КСНС предлага още да бъде търсена резолюция за гарантиране на свободата и безопасността на корабоплаването в Черно море.
