17:41 / 13.10.2026
596
Военните ще разположат две допълнителни безпилотни авиационни системи по Черноморието. Едната от тях е предоставена преди около месец, а в момента се очаква пристигането на инструктори, които да подпомогнат разполагането ѝ. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на изслушване в парламентарната Комисия по отбрана, предаде репортер на ФОКУС.
По думите му системата разполага с радарни, оптични и инфрачервени способности и може да се използва продължително време. Втората система е на Съвместното командване на специалните операции (СКСО), но при нея има конкретни ограничения за използването ѝ.
Стоянов обясни, че допълнително се уплътняват способностите за наблюдение в района на Черноморието. България разполага и с ракетен комплекс, но използването му срещу безпилотни летателни апарати е свързано с редица трудности.
"Повече извън територията, тоест извън териториалното море, ние някъде въздействие на огнево нямаме правото да го правим това нещо“, посочи министърът.
Той обясни, че дроновете летят на малка височина и със скорости от порядъка на 300 до 600-700 км/ч. Това затруднява откриването им и оставя ограничено време за реакция, след като бъдат установени.
Допълнителен проблем е гражданският въздушен трафик. Преди да бъде използван ракетен комплекс, трябва да се осигури безопасността на въздушното пространство над териториалните води на България, за да не се допусне още по-тежък инцидент.
"Но преди това трябва да разчистим трафика, който е над нашите териториални води, за да не допускаме още по-голяма трагедия“, заяви Стоянов.
Министърът коментира и реакцията на България след инцидентите с търговски кораби в Черно море. По думите му страната е действала съгласно действащия Национален план за търсене и спасяване при морски и авиационни произшествия. След получаването на сигнала е била изпратена необходимата помощ.
Стоянов посочи, че корабите са се намирали на около 17 морски мили от българския бряг. Той подчерта, че това е извън териториалните води на страната, където България няма същите правомощия за прилагане на сила.
По отношение на произхода на дрона министърът направи разграничение между мястото на производство и държавата, от която е бил изпратен. По думите му дронът е произведен в Украйна, но това само по себе си не означава, че е бил изпратен от украинска територия. Впоследствие украинската страна е изпратила писмо, в което е потвърдила, че безпилотният апарат е бил използван от украинските въоръжени сили.
Министърът заяви още, че България не разполага със система, която да осигурява непрекъснато и пълно наблюдение на морското пространство на разстояние от 130 километра и да гарантира откриването на всички дронове. Сателитните изображения, с които страната разполага, дават ограничена информация и не осигуряват наблюдение в реално време.
"Парите не дават способности. Парите дават възможност да се изградят способности, които ще дойдат с определен период от време“, посочи Стоянов във връзка с необходимостта от развитие на нови системи за наблюдение.
Той отбеляза, че подобни инциденти се случват и в други части на Черно море, включително в райони, свързани с Турция и Румъния. Според него няма как да бъдат предотвратени абсолютно всички подобни случаи, но държавата трябва да развива способностите си за наблюдение и реакция.
Стоянов коментира и призивите за конвоиране на търговски кораби. По думите му подобен подход не може да бъде приложен в райони, в които България няма необходимата юрисдикция.
"Ние там юрисдикция нямаме, особено пък Министерството на отбраната. Чуха се разни предложения, конвоиране на кораби и така нататък. Няма как да се случи това нещо. Ние нямаме такива права“, заяви той.
Относно възможността България да поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор Стоянов подчерта, че страната не е отказвала подобни консултации, но решението трябва да бъде взето внимателно. Темата е била обсъдена и на Консултативния съвет за национална сигурност, като информацията за инцидентите е била предоставена на компетентните институции.
"Трябва много ясно да правим разграничение и да избягваме да активираме член 4. Защото след член 4 какво следва? След член 4 следва член 5. Тоест ние трябва много внимателно да преценим дали е необходимо да бъдат активирани консултации по член 4“, каза министърът.
Той посочи, че България е информирала съюзниците си, а въпросът е бил поставен и в рамките на Северноатлантическия съвет. Според позицията на страната подобни инциденти трябва да бъдат разглеждани внимателно и самостоятелно, без автоматично да водят до активиране на член 4.
"Такива инциденти, каквито се случват в Черно море, каквито се случват на територията на други съюзни държави, не трябва да бъдат използвани за активиране на член 4, а трябва да бъдат поставени в друга графа и да се разискват там“, заяви Стоянов.
Министърът допълни, че след заседание на съвета е било подготвено писмо до съюзниците с искане за допълнителни мерки, включително засилено ротационно присъствие. Обсъждани са и възможности за съвместни действия с Турция и Румъния, както и допълнителни мерки за защита на крайбрежието.
