10:55 / 22.06.2026
302
Според Годишника на световната конкурентоспособност за 2026 г. на Института за развитие на управлението, Швейцария (Institute for Management Development – IMD), публикуван на 17 юни 2025 г., през 2026 г. България заема 56-то място от общо 70 държави, задържайки същото ниво спрямо миналата година, когато беше класирана на 57 място, но от 69 икономики. Този резултат отразява както положителните аспекти, така и предизвикателствата, пред които страната е изправена. През 2021 г. страната бе на 53-то място, но последваха значителни колебания, отразяващи различни икономически и политически фактори, това съобщават от БТПП. Палатата за поредна пета година, е партньор на Годишника на световната конкурентоспособност.
Първите три държави в годишната класация за 2026 на световната конкурентоспособност на IMD са Сингапур, Хонконг и Швейцария (IMD World Competitiveness Ranking (WCR). Тайван се изкачва с две места до четвърта позиция, продължавайки силната си възходяща тенденция от осмо място през 2024 г. и шесто място през 2025 г.
Основните фактори на профила на конкурентоспособност в България включват: икономическо представяне(ефективност), ефективност на правителството, бизнес ефективност(среда) и инфраструктура. Спрямо предходната 2025 година, страната запазва позицията си по отношение на икономическата ефективност ( 50-то място), докато при бизнес средата има изкачване с 3 позиции (от 67-мо на 64-то място).
Въпреки това, България отбелязва спад с 3 позиции в индекса за инфраструктурата ( 53-то място на 56-то място)
Показателя за икономическото представяне на България, очаквано се отличава със силни и слаби страни, като тази година има подобрения в 4 от 5-те показателя спрямо предходната година, а именно вътрешни продажби, международни инвестиции, заетост и цени, а негативно класиране в Международна търговия( износ).
При показателя за ефективност на правителството, имаме известни подобрения по някои от показателите като публични финанси и бизнес законодателство и спад в данъчна политика и социална рамка. В направление Инфраструктура имаме подобрения в " Основна инфраструктура" и " Научна инфраструктура", и не-малък спад в позициите на " Здравеопазване" "Образование" и " Технологична инфраструктура"
Присъединяването на България към Шенгенското пространство през 2024 г. и приемането на еврото през януари 2026 г. отбелязаха важни етапи в интеграцията на страната в ЕС, като премахнаха значителните пречки пред търговията. Въпреки това продължават да съществуват предизвикателства пред конкурентоспособността на България. Производителността на труда е трайно ниска, а частните инвестиции и иновациите са изправени пред значителни ограничения. Недостигът на пазара на труда ограничава производството на предприятията и не позволява на някои бизнеси да се разрастват.
Страната изпълни редица мерки и реформи както като част от своя план за възстановяване и устойчивост и като подготовка за приемането на еврото през януари 2026 г. Ползите от тези стъпки следва да станат видими през следващите години.
Същевременно няколко аспекта на социално-икономическата структура на страната все още се нуждаят от подобрение. Липсват ефективни мерки срещу корупцията, особено на по-високо равнище. Неконкурентните обществени поръчки ограничават качествените инвестиции. В много сектори продължава да има недостиг на кадри, свързан с лоши образователни резултати и намаляваща работна сила. Икономическото развитие продължава да бъде неравномерно спрямо уязвимите групи, които са изложени на риск от бедност. Здравната система е с недостатъчен персонал и се бори за постигане на задоволителни резултати.
Предизвикателствата през 2026 година
– Политическата нестабилност потиска инвестициите и дългосрочното натрупване на капитал въпреки присъединяването към еврозоната.
– Ниският публичен дълг създава фискално пространство за инвестиции в изкуствен интелект (AI), отбрана и технологии с двойна употреба, но това остава неизползвано.
– Демографският спад и недостигът на квалифицирани кадри структурно ограничават икономическия растеж.
– Предприемаческата динамика изпреварва развитието на слабата национална иновационна система и връзките между нейните участници.
– Високото ниво на компетентност в областта на AI и информационните технологии имат ограничено въздействие върху по-широката икономика.
Според Артуро Брис, Директорa на World Competitiveness Center Швейцария
"Геополитическите условия се влошават, а глобалната фрагментация се засилва", заяви Arturo Bris, директор на World Competitiveness Center. "Държавите, които разполагат със собствени изпитани и надеждни институции, получават предимство в този контекст, защото – когато международната система престава да отговаря на толкова много национални потребности – бизнесът може да продължи да функционира нормално."
В световен план, класацията изчислява данни от проучвания и статистически данни. Проучването е проведено между март и май 2026 г и 6900 респонденти от 70 държави, оцениха проблемите с конкурентоспособността. Статистическите показатели се получават от международни, национални и регионални организации, частни институции и нашите партньорски институти. Тази статистика често се нарича "твърди данни". Твърдите данни представляват тежест от две трети в общото класиране. През 2026 г. твърдите данни бяха изчислени, за да се формират 172 критерия.
