Лятото е време за нещо разхлаждащо и свежо - като например диня. В България има два фестивала, посветени на нея, че и нарочен ден, но те са едва през месец август. Оказа се обаче, че има такъв и в самото начало на лятото - в последната декада на юни.

Попа Петре от село Кълъраш, който гледа бостан на скромната площ от 3 декара, продава огромни дини - една от тях е почти 10 кг. Това просто е начинът му да закърпи семейния бюджет.

"Аз имам малка пенсия. Работя, защото иначе нямаме пари. С това докарваш някакви доходи, а иначе работата е доста тежка", споделя Петре пред NOVA.

В големия земеделския бизнес за производство на дини не изглежда по-леко. Периодът на отглеждане е дълъг, този за продажба – къс, а търговията и износът изглежда разчитат на случайности.

"Продажбата на диня в Дабулени тепърва започва. Цената на едро е някъде около 3 румънски леи или 60 евроцента", споделя Дину Катрин.

Той е третото поколение във фамилията, който се занимава с отглеждане на дини. Бостанът му е на площ от 100 декара и е изцяло на капково напояване. Само инвестицията за 1 хектар е около 6 хиляди евро, плаща по 50 евро на ден на всеки работник, а и априлският сняг тази година създал доста проблеми.

"Цената на продукцията е доста висока - инфлацията е голяма. Ние затова се опитваме да направим продукция с европейска визия и цена. И може би ще намерим вариант за търговия с България. Крайно време да се колаборираме", смята Катрин.

Засега  за дини в Румъния основно идват търговци от Полша и Унгария. Рядко ги посещават българи, и затова в Дабулени съжаляват, че в този участък на Дунав си нямат мост. Цената на ферибота е 108 лева на тир в една посока, а и точно в този сезон заради ниски нива на реката понякога се налага да спре, а това пречи румънските дини да стигат до толкова близките български пазари.

Интересен факт - в Дабулени предпочитат да гледат дини в пръст, която е буквално като морски пясък, защото според хората тук, тя е екологично чиста.

Фестивалът на динята е само началото на сезона. Затова Маринел Попеску, който е производител средна класа, настоява да ги опитаме.

Той продава диня от сорт Санторенто. Споделя, че тя е изключително сладка и добре вирее в почвата. Чиито съставки, според местните, са тяхното богатство.

Сладостта на дините идва от минералните соли в нея. Почвата е била и остава такава десетилетия, защото те си я пазят със защитни пояси от дървета и храсти.

"Аз съм се чудил още като дете защо държат тези пояси. Мислил съм, че е снегозадържане. А те са ги направили да не се вдига пясъка, както от Сахара и идва чак при нас", обясни Кирил Опров.

Според Маринел Попеску се печели с постоянство и качество. "И при нас внасят от Гърция и Турция, но ние се опитваме да спечелим с качество и да бъдем първи на пазара тук. На нас ни помага почвата - сипкав терен. Такъв, какъвто е на морето. С водата и температурата правят дините най-добрите", казва румънецът. А килограмът струва около 1,50 лева.

А и в делниците, и на фестивала докато възрастните пресмятат приходи и разходи и мечтаят за разрастване на бизнеса, малките им помагат, както могат. Изглежда им харесва и да пеят, и да танцуват.