Бъдни вечер е. Празникът е семеен, наричан още Малка Коледа. Според библейското предание тогава започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. На празничната трапеза има постни ястия (седем или девет), вярва се, че колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината.

Обредният хляб е украсен пластично - от тестото се оформят купните на нивата и домашните животни. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата питата се разчупва и първото парче от нея се оставя пред иконата за Богородица, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството.

На най-възрастните в семейството се пада да разчупят празничния хляб, в който е скрита и сребърната пара. Мъжът и жената трябва едновременно да държат питата високо над главите си. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Здраве и щастие очакват и този, който пръв кихне на Бъдни вечер. Останалите гадаят за бъдещето си през новата година по ядките на орехите – всеки край масата трябва да счупи по един.

Дънерът от круша в огнището е символ на надеждата. Бъдникът не трябва да гасне, ако гори с много искри – годината ще е плодородна.

На Коледа се гадае и по лучени люспи. По една се нарича на всеки месец от годината и се пълни с щипка сол. Мократа люспа вещае дъждове и сняг, сухата – горещини.

Младите моми също търсят обещания за щастлив семеен живот на Коледа. Те крият залък от погачата под възглавницата си и чакат да видят насън бъдещия си съпруг. Вярва се също, че ако се погледнат в огледалото след залез на Бъдни вечер, може без време да се сдобият с бели коси и бръчки.

Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. На сутринта храната се дава на птичките – да я отнесат нависоко.

Днешната коледна елха замества бъдника (пън от плодовито дърво), който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред.

На този ден тръгват коледарите. В коледуванията участват само момчетата.

Малките коледарите обикалят през деня на 24 декември. Въоръжени с дрянови тояжки - коледарки, и с торбички те тропат по вратите и влизат в къщите. Домакинята ги дарява с кравайчета, орехи, парче сланина или кървавица.

Възрастните коледари тръгват в полунощ. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и други свръхестествени същества, които Коледарите със своите песни имат силата да прогонят.

Събират се на дружини от по десетина души. Един е предводител - четник или кудабашия, друг е определен за носене на даровете - той е с дисаги на гърба (магаре). Водачът трябва да е опитен, да знае коледарската благословия и всички коледни песни, които на места са до 80 на брой! Коледарите ходят през нощта, тъй като "не бива слънцето да ги свари по пътищата". Те изпяват "песента за къщата" - величаят благосъстоянието на дома, голямата челяд, пожелават здраве. Стопаните ги даряват с коледарски кравай и пари, а също сланина, сирене и други благини.

Водачът приема даровете и изказва своята благословия.

Ако в някой дом не бъдат добре посрещнати и не ги даруват както подобава, коледарите си отмъщават! Най-често задигат вратницата на двора или някоя кокошка...

След като си разпределят краваите, останалите продукти коледарите разпродават, а събраните средства даряват на бедните, църквата, на училището или читалището.