07:03 / 01.06.2026
183
150 години означават уроци, които би трябвало да сме научили от възрожденците и от гениалния творец Христо Ботев. Но едва ли сме успели напълно да го направим, ако съдим по днешната ситуация. Такова мнение изрази Боян Ботйов, председател на Общонародна фондация "Христо Ботев" и правнук на поета, в предаването "Метроном" по Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева.
Според него не може да се каже, че историческата памет на българите избледнява, особено предвид усилията на патриотични организации, училища и общественици за съхраняването на националното самосъзнание.
"Не смятам, че историческата памет отслабва, но духът и пламъкът на Възраждането трябва винаги да се поддържат живи. Трябва да бъдем благодарни, че живеем свободни на тази земя благодарение на великите дела на възрожденците и на героите от Априлската епопея, чиято саможертва и днес ни вдъхновява", каза Ботйов.
Той припомни и подвига на Ботевата чета, определяйки похода от Козлодуй до Врачанския Балкан като една от най-величавите страници в българската история.
Разказвайки за детските години на Христо Ботев, Ботйов сподели семейни спомени. "От разказите на моите близки знам, че Христо Ботев е бил добро и отзивчиво дете, което е помагало на майка си в домакинството. В училище обаче не винаги е бил примерен ученик и често е получавал наказания от учителите си, включително и от своя баща Ботьо Петков", разказа той.
Сред спомените за младия Ботев са неговите лудории в Калофер.
"Разказва се как един мечкар развеждал мечката си под звуците на популярна песен, а младият Христо се възмутил и го прогонил от града. Буйното му въображение често предизвиквало смут и в училище. По време на уроци по география или история си представял различни драматични събития, като например изригването на Везувий от близкия връх Марагидик", допълни Ботйов.
По думите му още в ранна възраст у Христо Ботев се открояват качества, които по-късно ще изградят неговата личност. "Всички знаем какъв характер изгражда по-късно - пламенен революционер, велик поет, публицист, журналист, преводач и оратор. Съчетанието между неговото творчество, обществена дейност и саможертва го превръща в гениална историческа личност не само за България, но и за света", подчерта Ботйов.
По повод различните версии за гибелта на войводата той бе категоричен, че историческата наука е дала ясен отговор. "Историческата истина е, че Христо Ботев загива в местността Йолковица под връх Камарата. По-важното обаче е, че е прострелян от черкезина Джамбулет Мустафа на 20 май около 20 часа вечерта. Войводата е улучен в сърцето и издъхва на място", заяви Ботйов.
Той определи като несъстоятелни твърденията на автори, които оспорват установените от историците факти.
"Спекулациите на съвременни псевдоисторици са измислици. Трябва да се придържаме към това, което историческата наука е доказала. Съществуват писмени свидетелства, според които след изстрела Джамбулет Мустафа се похвалил, че е убил водача на четата", подчерта той.
Според Ботйов Христо Ботев е бил лесно разпознаваем на бойното поле заради характерния си калпак с бяло перо.
"Той е бил изправен и ясно видим. При сравнително добри метеорологични условия и в настъпващия сумрак черкезинът успява да произведе фаталния изстрел. Това е било щастлива случайност за стрелеца и огромна трагедия за цяла България", обясни гостът.
