България не се справя с изискванията, произтичащи от европейското законодателство, които са в полза на българските граждани. Искът пред Съда на Европейския съюз срещу България е слаба оценка за нашето управление. Това каза бившият министър на околната среда и водите Борислав Сандов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Преди дни Европейската комисия предяви иск пред Съда на Европейския съюз срещу България и още 5 държави членки за това, че не са приключили преразглеждането на своите планове за управление на речните басейни.

Борислав Сандов обясни, че срещу България има общо 86 наказателни процедури от страна на Еврокомисията, 19 от които са към МОСВ. 14 от тези наказателни процедури са в съдебна фаза, като 6 от тях са към МОСВ. По думите му повечето от тях са възникнали през последните две години. Наказателните процедури имат няколко етапа, последният от които е реферирането към Съда на ЕС в Люксембург. "Когато аз станах министър, тези проекти трябваше да са приключили. Те се финансират по ОП "Околна среда“ и са проекти, с които Световната банка на практика подпомага дейността на Министерството в изработването на тези планове за управление на речните басейни съвместно с плановете за управление на риска от наводнения.

Говорим за над 25 милиона, които на практика оперативната програма е дала на Световната банка. Те бяха в много забавен стадий, наложи се промяна в законодателството и с промените в Закона за водите стигнахме до продължаваща действие на старите планове, но това не удовлетворява Европейската комисия. Те стартираха наказателни процедури в края на 2022 г., като една от тях сега стигна до Съда на ЕС“, обясни бившият министър на околната среда.

През 2017-2018 г. МОСВ избира проектът да бъде изпълняван от трета страна, тъй като преценява, че няма нужния капацитет за това. "Заплатили сме една солидна сума от европейските средства на Световната банка – над 25 милиона. И започна едно прехвърляне на топката. Световната банка ни казваше: "Вашите експерти много бавно подават информация“. Моите служители в Министерството тогава казваха: "Много е некачествена информацията и анализите, които ни се подават“. Това прехвърляне на топката на практика причини голямо забавяне. Изготвихме план, трябваше всичко да приключи в рамките на 2022 г., но след мен служебният министър Росица Карамфилова е удължила този срок и явно вече е изпуснат, за да се стигне до това положение“, поясни Борислав Сандов.  

Световната банка няма да понесе отговорност за това наказателно дело, подчерта той. "Тогава предупреждавах моите колеги в Министерски съвет и лично министър-председателя Кирил Петков за този проблем, защото ние продължаваме да имаме такива договори, хоризонтални споразумения със Световната банка, без да отчитаме тези проблеми и без да имаме лостове за въздействие“, коментира Сандов.

Програмният период на оперативната програма приключи в края на миналата година и следва МОСВ да обяви дали проектът ще бъде отчетен като изпълнен, или средствата трябва да бъдат върнати, допълни бившият министър на околната среда. "Може би частично ще бъде отчетен като изпълнен. Може би със споразумението, което има България със Световната банка, ще бъде дофинансиран с национални средства, за да не се налага да бъдат връщани пари. Но въпросът с парите е по-малкият проблем, защото виждаме, че едно наводнение като това в Царево ни коства много повече милиони и ни коства човешки жертви. Така че трябва да се отнасяме изключително сериозно към тези въпроси и да правим правилните политики.“

Планът за управление риска от наводнения е в малко по-напреднала фаза, но също не е приключил като процес, допълни Сандов.

Той припомни, че в Плана за възстановяване и устойчивост е бил заложен проект за остойностяване на целия процес по отношение на водите – от измерването на валежите през всички етапи до доставянето на водата до потребителите. Това е бил проект за над 200 милиона, от който МОСВ обаче се отказва.

България е една от страните в Евросъюза с най-малки водни ресурси. "Регионът на Югоизточна България скоро ще се озове във воден стрес и ние ще имаме много по-сериозни проблеми, отколкото можем да си представим“, предупреди експертът.

Голям проблем според него е и недофинансирането и ниските заплати на специалистите в МОСВ. "България е страна по все повече конвенции. Въпросът с климатичните промени и всички рискове, свързани с това, както и мерките за адаптация увеличава работата значително. Например при басейновите дирекции, които управляват тези процеси, за 5 години броят на преписките се е увеличил с 245%, а служителите са останали същите. Има огромни забавяния. Всеки, който има досег с "Басейнова дирекция“, знае, че това е едно ходене по мъките, защото се чака с месеци и с години понякога, за да се придвижи дадена преписка“, даде пример той.