Държавният и обществен интерес изисква всички ключови институции, които от години заради политическото безхаберие и лобистки борби в парламента са оставени без титуляри, без обновени състави и т.н., една по една да започват да се стабилизират и нещата да влизат в нормалното си русло. Действията на ВСС с издигането на кандидатурата на Борислав Сарафов на поста главен прокурор напълно съответстват и на Конституцията, и на този държавен и обществен интерес. Това каза Борислав Цеков, доктор по контитуционно право в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

"Аз не виждам никакъв проблем, нито конституционен, нито съдържателен, нито процедурен, че кандидатурата е една – не е за първи път. Обикновено се търси консолидация на професионалната общност и очевидно прокурорската гилдия е консолидирана за кандидатурата на г-н Сарафов.“

По думите му Висшият съдебен съвет е длъжен да изпълнява Конституцията и да осъществява компетенциите, които тя му възлага, като една от тях е изборът на тримата големи. В този смисъл, след като изтече даден мандат, те трябва да започнат процедура и то без да се влияят от политически натиск, от медийни интерпретации и т.н. "Конституцията и законът – това трябва да е водещо, а не какво си мисли тази или онази лобистка група или политическа партия,“ категоричен е той.

Едно от достиженията на Борислав Сарафов, замествайки на поста предсрочно освободения Иван Гешев, бе, че успя да върне прокуратурата към нейната институционалност, смята Цеков и апелира към основните политически сили да не упражняват партиен и политически натиск върху ВСС и върху съдебната власт. "Много е странно, че издигането на един кандидат за главен прокурор става светкавично обект на партийни изявления. Това е недопустимо.“

Според специалистът висящо положение и блокирането на съдебната власт по политически причини и неспособността на партиите в парламента да се разберат, като в основата на тази неспособност според него стои безогледната амбиция на тези партии да сложат свои хора, това е негативното за България и това би било предмет на негативна оценка от страна на Европейската комисия по повод напредъка на България именно в съдебната реформа.