12:00 / 29.09.2025
1803
За последните три месеца имаме повече жертви при пътнотранспортни произшествия в сравнение със същия период на 2024 г. Това говори, че фокусът на правителството за справяне с пътната безопасност е грешен. Това каза председателят на Управителния съвет на Института по пътна безопасност Богдан Милчев в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“.
След катастрофата със Сияна българското правителство предприе редица мерки с цел ограничаване на пътнотранспортните произшествия и пътния травматизъм. "36 отсечки бяха обезопасени, на правителствено заседание бяха приети 43 извънредни мерки, бяха извършени най-мащабните промени в Закона за движение по пътищата. Само за последните три месеца са наложени наказания на стойност над 30 милиона лева. Беше въведена средната скорост като инструмент, който ще промени картината“, изброи Милчев.
Статистиката обаче показва, че мерките не дават желаните резултати, а жертвите на пътя са повече в сравнение със същия период на миналата година. "Ние от Института по пътна безопасност сме изпратили 15 становища, анализи и доклади до министър-председателя, че посоката е сбъркана, но нямаме никаква реакция от негова страна, което говори, че за тях пътната безопасност е досадно служебно задължение“, коментира Богдан Милчев.
За 2024 г. "Пътна полиция“ е наложила наказания за превишена скорост на 1,5 милиона водачи. "Ако не можем да въздействаме върху поведението на тези водачи, ние и с 3 милиона няма да въздействаме. Това е изчерпан модел. Мерките, които трябва да се възприемат, са предоставени на българското правителство и те не включват наказателна репресия. Фокусът е сбъркан, защото липсва лидерство в пътната безопасност, липсва институцията и човека, който да вдъхнови обществото“, подчерта експертът по пътна безопасност.
Според него законодателните промени трябва да бъдат насочени към мерките за административна принуда. "Една от тези мерки е пробацията. Докато условната присъда разчита единствено на съвестта на нарушителя, пробацията има механизми, с които може да се въздейства върху нарушителя, включително да посещава психолози, да се подписва, да ходи на курсове, да бъде изследван в медицински заведения. Тя превъзпитава“, обясни Милчев.
По думите му, когато законите не се спазват и липсва контрол, у цялото общество се създава обратното усещане – че законът няма тежест. "Затова много внимателно трябва да избираме какво ще пишем в законите си, какво ще глобяваме и наказваме и дали можем да прилагаме всичко това“, добави той.
Според него МВР няма потенциала да се справи с контрола върху пешеходците. За 2024 г. имаме 111 загинали пешеходци, което е 1/4 от всички загинали, посочи той. "Когато ресурсите са ограничени, трябва да извършим реалистична оценка на риска и да насочим ресурсите там, където рискът е най-голям. Когато говорим за пешеходци, основният проблем е инфраструктурата. За нея отговарят държавните институции, общините, АПИ, но никой не иска да обръща внимание на този проблем. Когато насочим фокуса към институциите, че те на са доставили безопасна инфраструктура, тогава трябва да се извършват кадрови промени. Много удобно обаче българското правителство насочва вниманието върху шофьорите – през медиите постоянно ни се показват дрогирани и пияни шофьори и се създава илюзията в обществото, че това е огромен бич за пътната безопасност, но удобно се пропуска, че между 2 ди 4 случая годишно загиват с алкохол и наркотици“, посочи Богдан Милчев.
Промените в Закона за движение по пътищата все още не са залегнали в изпитите на кандидат-шофьорите. Това е системен пропуск на Министерство на транспорта, заяви експертът. "Когато се извършват промени в Закона за движение по пътищата, понякога новите листовки се бавят с години и се налага на инструкторите да обучават шофьорите и по новия Закон, и по стария, защото изпитите се държат по старите правила, които вече не са в сила. Това още веднъж потвърждава, че е налице абсолютна управленска немощ по всички категории на пътната безопасност – както при контрола, така и при борбата с корупцията, организационните проблеми, инфраструктурата и обучението на шофьорите“, изброи той.
