В НСИ пише, че през миналата година в България са починали 99 479 души, а в статистиката на НЦОЗА пише, че над 65% от тях (ок. 65 000 българи) са си отишли от едно-единствено нещо, сърдечно-съдови заболявания. Това е тихо и денонощно обезкървяване на нация, чието сърце буквално спира да бие от стрес, бедност и липса на достъп до качествено здравеопазване. Мнението е на икономиста Любослав Костов.

ФОКУС публикува останалата част от съжденията му без редакторска намеса:

Погледнете цифрите, с тях всеки може да се справи. Например, в София-град по официални данни живеят ок. 1,3 млн. души (неофициално не се знае). За тяхното здраве се грижат точно 494 кардиолози. Това означава, че се пада средно по един специалист на ок. 2700 души. Малко ли е или е много, не знам. Но знам, че общият брой на ВСИЧКИ кардиолози, взети заедно на територията на 19 други области в държавата (Благоевград, Пазарджик, Кърджали, Смолян, Силистра, Шумен, Разград, Габрово, Хасково, Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Сливен, Кюстендил, Търговище, Добрич, Ямбол и Перник), е 490 души. Точно толкова, колкото в София. Само че в тези 19 области живеят 3,1 млн. българи. Това прави по един кардиолог на над 6200 човека!

Сега си представете колко от тези лекари са реално достъпни, когато секундите делят живота от смъртта в някое Видинско или Смолянско село. Ако в столицата линейката закъснява заради задръстване, в провинцията пациентът с инфаркт често е оставен на произвола на чистата географска лотария. Може би такава е пазарната логика - нали болниците са търговски дружества?

Сега ще ме питате - какво да се направи? Истината е, че не знам. Но трябва да почнем отнякъде. Например, да има финансови бонуси за млади кардиолози и лекари, които изберат да практикуват в тези критични области извън София. Или да се инвестира в денонощни мобилни спешни кардиологични центрове по места, за да има адекватна апаратура там, където няма живи лекари. При добра превенция, можем да намалим смъртността по този показател значително. Убеден съм.