11:09 / 17.09.2026
273
Предложението за един учебник по предмет звучи логично (на широката публика) и затова е популярно. Точно това обаче го прави и примамливо за популистка употреба от политици.
Това написа във Фейсбук бившият просветен министър от кабинетът "Желязков" и депутат от ГЕРБ Красимир Вълчев по повод идеята да се създаде един учебник по предмет.
ФОКУС публикува позицията му без редакторска намеса:
"Как така децата ще учат различни неща? Логично е децата да учат едно и също. Ами ако си сменят училището, как ще се адаптират? Ако имаме един учебник, ще възпитаваме по-добре. Защо ще плащаме за много учебници?“
Тези въпроси и твърдения са валидни, но са базирани на непълна или грешна информация и по-долу ще се опитам да обясня защо.
1. Учениците, ползващи различни учебници по един предмет, НЕ учат различни неща. Принципът на единност на изучаваното се определя от учебните програми, а не от учебника. Какво учат децата, се задава от учебните програми, а те са едни и същи за всички ученици. Така е по цял свят. Учебниците съдържат това, което е записано в учебните програми. МОН пише учебните програми, авторски колективи пишат учебниците. Дори и да има няколко учебника по предмет, те следва да съдържат едни и същи теми, понятия, примери, описания, сравнения и т.н. Основен критерий за одобряването на учебниците е съответствието с учебната програма. Но учебните програми не са масово четиво. Родителите четат учебниците и затова презюмират, че проблемът е в тях. Одобрените учебници могат да се различават по дизайна, стила, картинките, оформлението, но не и по съдържанието на темите. Да, може едно и също нещо да е обяснено с различни думи и изречения. Да, стилът на съдържанието може да е различен, но затова учителят преценява кой от одобрените учебници съответства най-добре на педагогическите му подходи и на възприятието на учениците му. Различията в ученето на учениците в различни класни стаи в много по-голяма степен се определят от педагогическите методи и умения на учителя, от социално-културната среда и от средното когнитивно ниво на учениците, отколкото от учебника.
2. Да, има проблеми с възпитателната функция на българското училище, но причината за това не е в учебниците. Така наречените компетентности, които трябва да формираме у децата, имат три елемента — знания, умения и отношения. Третият елемент — формирането на отношения/нагласи към света и другите хора, е именно възпитателният елемент. Ако погледнем нашите учебни програми, те са прекалено амбициозни откъм знания, с недостатъчен акцент и време за формиране на умения и срамежливи откъм формиране на отношения. Единствено възпитанието в патриотизъм е по-силно застъпено и ясно фокусирано. Така е от 90-те години на миналия век, когато след освобождаването ѝ от пропагандната функция системата изживя нещо като постпропаганден комплекс — учителите се страхуват да възпитават в ценности, а МОН се страхува да заложи възпитателни акценти в учебните програми. А когато го няма възпитанието в учебните програми, учителите са още по-неуверени. Затова и миналата година като основен акцент в промяната на учебните програми изведохме усилването на възпитателния елемент. Ако МОН иска да усили възпитателната функция, трябва да завърши промяната в учебните програми и в тях ясно да каже на учителите в какво се очаква да възпитават учениците. Учителят възпитава, а не учебникът.
3. Да, има проблеми с учебниците, но те могат да се решат много по-ефективно с подобряване на процедурата за оценяване, отколкото МОН да пише учебник с всички произтичащи от това рискове. Ако има проблем със стила на учебника, в критериите за оценяване могат да се добавят допълнителни и ясни критерии за стила. Проблемът с оценяването според мен е в отговорността на оценителите. Концепцията, заложена в действащия ЗПУО, е МОН да не носи отговорност — оценяването се извършва от външни оценители, които министърът не може да държи отговорни. След това всички (хиляди) учители по съответния предмет оценяват преминалите първия етап на оценяването учебници (т. нар. втори етап). За всички учители е известно, че от техния глас не зависи нищо, и са склонни да отбележат в системата, че одобряват учебника (пък и в противен случай трябва да пишат защо не са съгласни). За 10 години няма нито един отрицателно оценен учебник. Затова и този етап е безсмислен. Поради това миналата година предложих промени в Закона, които да разрешат на министъра да определя за оценители хора, които може да държи отговорни, и да има възможност да връща за корекции одобрените учебници. Може да ви изглежда непонятно, но в момента министърът няма тези възможности. Всички очакват той да носи отговорност за качеството на учебниците, но де юре ръцете му са вързани. Реалната оценка е само изборът от страна на учителя. След одобряване на няколко учебника учителят избира един, който смята за най-подходящ. И именно тази възможност ще бъде отнета с регламентирането на един учебник.
4. При един учебник чиновници ще решават вместо учителите кое е по-добре за учениците. С това предложение, освен че се казва "не вярваме на учителите, вярваме на чиновниците в МОН“, се ограничава и възможността за избор и за адаптация спрямо учениците.
5. При един учебник един авторски колектив или издателство ще вземе всичко. По всички критерии това означава увеличен корупционен риск.
6. И при един, и при няколко одобрени учебника по предмет държавата финансира закупуването на един учебник за един ученик (всъщност един учебник за трима ученици, защото учебникът се връща и се ползва три години). Предложението за един учебник няма да спести средства на бюджета при равни други условия. Нещо повече, ако се регламентира законов монопол, е много вероятно цените в дългосрочен план да са по-високи, отколкото при конкуренция. Икономически постулат е, че конкуренцията води до понижаване на цените.
7. При един учебник рискът ученици да нямат учебници на 15 септември е много по-голям. Бих казал дори — огромен. По-голямата част от процедурите за избор ще бъдат обжалвани, просто защото залогът е по-голям. При сегашния модел рискът е разпределен между различни издателства, които работят паралелно. Проблем на един участник не блокира системата. При модела с един учебник рискът се концентрира в една централизирана процедура — всяко забавяне засяга всички ученици в страната.
8. МОН може да елиминира този риск, ако реши само да пише учебници и да ги печата, но повярвайте ми — ще се провали. Познавам капацитета на министерството. Ако сегашният министър каже, че МОН има капацитет да пише ученици, аз самият ще подкрепя законопроекта им за промяна на модела, но той би трябвало да съзнава отговорността си за бъдещата липса на учебници.
9. В международен план категорично доминира моделът с избор на учебници. Практиките с един учебник по предмет са изключение, често нетрайни и в много случаи въведени от авторитарни режими с пропагандна цел. Ето примерите за изключения в Европа:
- В Гърция "държавни“ учебници са въведени от Хунтата на полковниците, за да се цензурира съдържанието. Макар и този модел да е останал, той практически не работи, защото учениците учат основно по учебни помагала поради ниското качество на държавните учебници.
- В Унгария на Орбан след подобна реформа авторите, участващи в подобни конкурси на тяхното МОН, масово преписаха съществуващи учебници и съдът блокира около 80% от "единствените и правилни“ учебници поради доказано плагиатство. В резултат на това учениците учат по записки и е-ресурси.
- В Русия Путин въведе 1 учебник по история, за да не се петни името на Сталин и да се величае самият той.
- В Полша преди няколко години беше направен опит да се ограничи броят на учебниците в начален етап и държавата да се превърне в единствен "издател“. След множество проблеми с накърнени авторски права и негативни реакции от учителското съсловие тези решения бързо бяха ревизирани.
Разбира се, моделът с един учебник е бил задължителен при нацистките и комунистическите режими. Известно е, че Хитлер конфискува и изгаря действащите в Германия учебници заедно със забранените книги през 1933 г., а Гьобелс поръчва на приближени учени да пишат "единствен“ учебник.
В Националния музей на образованието в Габрово могат да се видят примери за "единствен учебник“ от 50-те години на миналия век, когато основната цел е била пропагандата, а всички приказки и картинките към тях са само с животни от "съветската“ тундра (за да няма никакви съмнения, че се следва правата линия).
10. Остава неясна целта на промяната. Ще се използва ли смяната на модела за политически цели? Защо точно по история и география? Например, ще се ревизира ли в ученика по география статута на Крим? Ще се върне ли благовидното отношение към комунистическия режим в учебника по история? В българската история разделението в обществото, политиците и историческата общност е най-вече в отношението към комунистическия режим (към режима, а не към периода, както се опитваха някои да изместят фокуса, изброявайки колко неща са се построили тогава). По стечение на обстоятелствата бях част от този дебат през 2018 и 2019 година. Едната теза беше, че отношението трябва да е неутрално и ако може — малко по-благовидно, а другата — че отношението трябва да е осъдително. Да, но режимът е осъден със Закон, в който много ясно е записано за какво и защо. Ако възпитаваме благовидно и неутрално отношение у учениците към авторитарните режими и техните човеконенавистнически проявления, не рискуваме ли да ги направим равнодушни към бъдещите им превъплъщения и нихилистични към ценностите, които днес изповядваме? Затова и в учебниците беше застъпено осъдителното отношение. Но това е друга дълга тема.
