22:27 / 20.11.2025
9662
Аз сега си мисля, че всъщност законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване е най-важната част от Закона за държавния бюджет на България, защото в него е включена огромна разходна част. Буди загриженост в последните няколко години проблемът с финансовата устойчивост на пенсионната ни система, защото както и тази година, това е вече за трета мисля че поредна година, дефицитът на системата е около 50%. И това е критично за която и да е финансова система. Това каза бившият социален министър Христина Христова в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.
"Държавата трябва да се погрижи нещо да се случва, някакви стъпки да се правят да се намалява този дефицит на пенсионната система и да се гарантират пенсиите на пенсионерите, на хората от третата възраст, защото това са 2,1 милиона добросъвестни хора, които десетки години са давали своя осигурителен принос, те и техните работодатели, и трябва да им се гарантира тяхното право – пенсията", обясни тя.
Бившият социален министър обясни защо намира проблема за много сериозен. По думите и сега, дебатите имаха много популистки характер.
"От години вече това се случва в парламента. Имах желание да чуя малко по-задълбочени, малко по-компетентни изказвания на народни представители, базирани на експертиза на експерти, които се занимават с темата, но то беше: "Тези това ще получат, тези друго ще получат, тези няма да получат“. Това не са дебати за един бюджет на държавата и най-важната част от него, каквато е Държавното обществено осигуряване, и за вноската най-много, 2-та процентни пункта увеличение на осигурителната вноска", добави тя.
"Иначе картината е такава. Ние си имаме, около 13 милиарда са ни необходими, 12,5 милиарда евро за пенсиите за 2026 година, дефицитът е около 6 милиарда евро, т.е. пак е половината. Т.е. ще събираме пари за пенсиите от осигурителните вноски. А ние си ги събираме за нуждите на пенсионната система наполовина, останалото държавата с държавния бюджет, през данъците на всички хора, включително и на пенсионерите като потребители – и те в крайна сметка плащат ДДС, и всички, които си купуваме стоки и услуги за бита и за живота. Така че много е сложна система. Та аз не бих казала, че има някакви кой знае какви проблеми в другите фондове", обяснява Христова.
"Знаете, нашата система за социално осигуряване е фондова система. И бих казала, че там се обезпечават обезщетения от раждането на човека буквално до края на неговия живот. Там са обезщетенията за бременност и раждане, за отглеждане на малко дете до една година, за отглеждане на малко дете до две години, за безработица, за трудова злополука, за общо заболяване, т.нар. болнични, и като добавим и много пенсии, т.нар. пенсии, несвързани с трудова дейност и осигурителен принос", добави тя.
Тя споделя, че и се е искало от представителите на управлението да се чуят и от опозицията, да се чуят някои рационални, разумни предложения.
"Аз съм била свидетел как между първо и второ четене радикални промени в бюджет не си спомням да са правени в парламента, но може да се направят някои важни неща, да се подобрят някои неща. И отдавна вече коментираме, хората, експертите, които следят пенсионно-осигурителната система, отдавна вече се очертали натрупалите се групи от проблеми", коментира Христова.
"Поне можеше да се започне с няколко стъпки за т.нар. изчистване на пенсионната система, да излязат от нея плащания несвързани с никаква трудова дейност и с никакъв осигурителен принос, и те да отидат в системата за социално подпомагане, макар и да не бяха се задействали, да речем от 1 януари до година, защото давам си сметка, че другата система, в която трябва да отидат, за социално подпомагане, тя трябва да се подготви за това. Но е справедливо там да отидат тези социални плащания за старост, за инвалидност, които не са свързани с никакъв принос на човека. И тези хора, ако истина имат нужда от помощ, разбира се, че трябва да им помогне държавата. Ние сме, мисля си, правова, демократична, модерна, социална държава и не може да има членове на обществото, които ей така да бъдат оставени без грижа, ако не могат сами да се справят, но не виждаме такова нещо", каза още тя.
Тя отбелязва, че има някакви стъпки за намаляване на дефицита, но те по-скоро събуждат много негативни коментари.
"Видяхме тук последните две седмици, особено сред средите на работодателите – това са 2-та процентни пункта увеличаване на осигурителната вноска. Това е насочено към намаляване на тоя дефицит, за който говорим. И други две мерки, които са насочени към това", уточни тя.
"Едното е увеличаване на минималния осигурителен доход, който се равнява на минималната работна заплата. И тя нарасна по Кодекса на труда с 12,6%, така че от една страна 2% повече е вноската, от друга страна, тази увеличена вноска ще бъде върху по-висока основа, минималната основа. И същото се случва и с максималния доход, върху който се осигуряват работещите с по-високи възнаграждения. Той също се вдига значително, ако мога да кажа в лева, около 4 600 лева става максималният осигурителен доход. Така стоят нещата", казва бившият социален министър.
"Всъщност проблемният фонд в социално-осигурителната система ни е пенсионният фонд. Промени са предвидени за втората година на майчинството, да могат жените, които тръгнат на работа по-рано от навършване на 2-годишна възраст на детето, да си получават обезщетението, което е определено на 900 лева – то 2 години мисля че беше 780 лева, и да може жената да си получава 75% от това обезщетение. Това е добре като грижа за младите семейства, които отглеждат деца, включително и за стимулиране за връщането на пазара на труда в условията на голям недостъп на работна ръка на пазара на труда", коментира тя майчинството.
"Аз съм за това да има яснота и логика в управленските решения, защото това обезщетение и през първата, и през втората година, то е да замести дохода на жената от труд, тъй като тя е в къщи и си отглежда детето в домашна семейна среда. А пък тук казваме: "Не, ще дадем 75% от това обезщетение, което да замести дохода й от труд“, което вече не е това, тя отива да работи. Следователно и тук трябва нещо друго да бъде. Дали да бъде това обезщетение наречено, или да бъде някакво друго социално плащане, може пак да бъде срещу осигурителна вноска на жената, но да си бъде изведено в отделен ред", добавя още.
"Много искам най-накрая да си изведем социално-осигурителната система в един чист вид, за да видим как функционира, кои са критичните й неща, как се движат финансовите потоци, защото тя в крайна сметка е една финансова система. Тя не е като системата за социални помощи, където е съвсем друго на принципа на критерии, на доходни и имуществени, човекът бива подпомаган, ако има нужда от помощ", коментира Христина Христова.
