Суперинтензивните феномени на времето в голямата си част са предсказуеми със съвременните методи в метеорологията, които позволяват бързо и точно прогнозиране на опасните метеорологични явления с изпреварване от два до три дни. Важна роля за разпространението на предупредителната информация играят институциите в една държава. Ако работата на институциите не са синхронизирани, просто за съжаление доброто качество на метеорологичната прогноза и предупреждение отиват на вятъра. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ метеорологът, физик и бивш член на Световната метеорологична организация (СМО) в Женева Димитър Иванов.

"Системата за ранно предупреждение в национален мащаб всъщност е комплексна система с участието на много агенции и институции. И тяхното взаимодействие помежду им с точно определени процедури за предаване на информация, за вземане на информирани решения е от изключителна важност. Метеоролозите могат да издадат техния червен код за нещо, което е особено опасно, но ако останалите участници в системата на извършват техните на превантивни действия, просто доброто качество на метеорологичната прогноза и предупреждение отиват на вятъра.“

Според проучване на Световната метеорологична организация половината от държавите в ООН, около 200 държави, системите за ранно предупреждение не са адекватни и не са адаптирани към изменящия се климат и към това, че опасните явления стават все по-опасни и по-чести. Според Димитър Иванов основите слабости в системите се намират точно при взаимодействието между участниците и в липсата на координация, като по думите му в много случаи липсата на разбиране на подадената информация може да доведе до взимане на грешни решения от местните управи, какъвто бе случаят във Валенсия.

Циклонът "Дана“ е едно от редките явления и според метеоролога всяко едно такова суперинтензивно явление трябва много детайлно да се изучи, да се опише и да се видят всички фактори от метеорологично гледа точка, след това от гледна точка на действията на институциите – как работи системата за ранни предупреждения, за да се извлекат поуките и да не се допускат подобни случаи в бъдеще.

Според Димитър Иванов има повишена вероятност екстремните метеорологични явления да станат по-чести и с по-голям интензитет, което ще засегне и Черно море, и в частност България, като даде пример с циклона "Даниел“ в Гърция миналата година, който донесе огромни количества валежи за кратко време и предизвика наводнения в Югоизточна България.  

"Необходимо е тези системи за ранно предупреждение в цялостната им верига от взаимодействие и вземане на решения да се прегледат, да се отстранят всички евентуални пропуски в информационния поток и да се направи оценка дали тези явления, които наричаме новото нормално – екстремуми, които надхвърлят всичко, което се е случвало преди, дали те ще могат да бъдат правилно оценени от съществуващата система,“ категоричен е Димитър Иванов, като за него е важно и да се провери доколко съществуващата инфраструктура може да издържа на тези суперинтензивни явления.