06:48 / 16.06.2026
1786
Нов пик на корупцията в България регистрира в анализ Центърът за изследване на демокрацията. Според данните от доклада му, корупционният натиск и участието в подкупи достигат най-високите си стойности у нас за последните 27 години, а страната ни е уязвима към мрежи за влияние стратегическа корупция и отслабено върховенство на закона. Какви нови рискове за икономиката създават рекордните нива на корупцията коментира в предаването "България, Европа и светът на фокус" с водещ Цоня Събчева по Радио ФОКУС Тихомир Безлов - главен експерт в програма сигурност и старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията.
Действително това е най-високото ниво, което сме регистрирали през последните 27 години. Почти 42% от хората казват, че са били подложени на натиск, свързан с корупция, а 35% споделят, че са се съгласили да участват в предложена корупционна сделка. Трябва обаче да се има предвид, че изследването беше проведено между уличните протести и новите парламентарни избори. Това обикновено води до влошаване на показателите", отбеляза той.
"Друг подобен рядък пик наблюдавахме през 2014 г., също в период непосредствено преди избори. Затова не бива да пренебрегваме факта, че политическата обстановка вероятно влияе върху общото ниво на корупция, за което хората заявяват, че са били потърпевши. Необходими са данни от по-устойчив политически период, за да можем по-точно да оценим реалната ситуация", припомни Безлов.
"Следващото важно обстоятелство е, че България се намира в доста парадоксална ситуация. От една страна имаме редица външнополитически фактори, които намаляват корупционния натиск. От друга страна регистрираме пик в твърденията както на гражданите, така и на бизнеса, че натискът върху тях се е увеличил", подчерта той.
По думите му този парадокс може да бъде обяснен по следния начин:
"По отношение на банковия сектор и финансовите институции България вече е под външен надзор, свързан с Европейската централна банка. Рискове, подобни на тези от 1996–1997 г. или от 2014 г. при случая с КТБ, са значително по-малки.
Същевременно през 2025 г. наблюдавахме огромен обем обществени поръчки – приблизително 15–16 милиарда евро годишно. Това води до повишени рискове в сфери като инфраструктурата, пътното строителство, енергетиката и военните поръчки. В новата ситуация разполагаме със значителни обществени средства, включително европейско финансиране, докато административните механизми за контрол остават ограничени.
По думите му една от големите теми е кризата в правосъдието и състоянието на съдебната система.
"Например дълго време функционираше Висш съдебен съвет с изтекъл мандат. Освен това продължителен период липсваше ефективно действащ инспекторат към съдебната система. Това означава, че при проблемно поведение на магистрати често липсваха механизми за санкциониране, тъй като съдебният инспекторат не функционираше пълноценно" припомни Безлов.
"През последните пет години страната се намираше в особена институционална среда, характеризираща се със значителни рискове. Следователно можем дълго да обсъждаме състоянието на институционалната среда в България. Основният въпрос обаче е какво може да бъде направено реалистично и практически – както в краткосрочен, така и в дългосрочен план", заяви той.
По думите на Безлов една от дискусиите, която не се е състояла, а е изключително важна тази за основната институция, която би трябвало да е натоварена с борбата срещу корупцията, тоест с прилагането на наказателни мерки – Антикорупционната комисия.
"Ние направихме нещо, което в известна степен има своето основание. След като бяхме закрили Антикорупционната комисия, много бързо приехме нов закон. Причината за това беше, че по Плана за възстановяване и устойчивост бяха предвидени около 370 милиона евро, които Европейската комисия беше спряла, тъй като не бяхме изпълнили съответното условие. Вместо да потърсим ново и по-добро решение, ние просто приехме набързо сходен закон, за да получим тези средства. На практика обаче си струва да се отбележи, че внесените отвън идеи, макар и подкрепени от европейски експерти, имат редица недостатъци", каза той.
"Опитът на България, както и на много други балкански и източноевропейски държави, показва, че подобни институции, създадени по външен модел, често се превръщат в празни черупки. Например в Румъния темата се дискутира много активно и там също се поставя въпросът доколко този тип антикорупционни институции действително постигат очакваните резултати. Ако се фокусираме върху институциите, които трябва да противодействат на корупцията и да разследват корупционни престъпления, ще видим, че в развитите държави като Съединените щати и страните от Западна Европа обикновено няма специализирана антикорупционна институция. Тези функции най-често се изпълняват в рамките на министерствата на вътрешните работи или съответните правоохранителни органи, които разполагат с необходимия капацитет, експертиза и инструменти за разследване на подобни престъпления", заяви Безлов.
Повече чуйте в звуковия файл.
