"Бележник 2025" отчита оценка от 3.53 за институциите в грижата им за децата в България. Макар формално да попада в графата "добър", тази оценка всъщност е тревожна и незадоволителна.

Това коментира в интервю за предаването "Нюзрум" по Радио "Фокус" Белла Дамянова, координатор "Политики за децата" в Националната мрежа за децата (НМД).

"В сравнение с миналата година се отчита спад по голямата тема "Участие на децата“ – липсват адаптирани документи на достъпен език, няма достатъчно консултации с децата за средата, в която живеят", посочи Дамянова.

Тя акцентира и върху тревожни тенденции в сферата на ранното детско развитие: "Забелязва се спад. Не се прилага достатъчно активно социо-емоционален подход. Нужно е децата още от ранна възраст да бъдат третирани като активни субекти, с които може да се разговаря и взаимодейства адекватно. Все още не достигат обучени специалисти и психолози в тази област".

По отношение на детското здраве също се отчита влошаване. "България остава единствената държава в ЕС без Национална детска болница. И въпреки че нещата там към момента се случват, тя все още не е факт", коментира тя.

Като области с положително развитие Дамянова открои благосъстоянието на децата: "За 2023 г. има отчетен ръст на раждаемостта – България е била рекордьор в ЕС по данни на Евростат. Но последните данни за 2024 г. показват отново спад – с около 4000 по-малко новородени. Макар и да се разширява обхватът на социалните помощи, социалното изключване остава сериозен проблем. Това е индикация, че трябва да се работи много целенасочено", подчерта тя.

"Бележник" не е присъда, която казва, че нищо не се прави“, заяви Белла Дамянова. "В се посочват десетки конкретни препоръки във всяка област. Генералното послание обаче е нуждата от координация – институциите да работят в синхрон, а не като в "разоран двор", в който отговорността се прехвърля от едно министерство на друго. Забелязваме, че на хартия нещата изглеждат подредени, но при изпълнението има сериозни забавяния. Все още липсват ключови стратегически документи като Националната жилищна стратегия и Националната стратегия за детето. Дори когато се сформират работни групи, много от тях заседават рядко. Въпросът е – защо трябва да минават години от живота на децата, докато се случат нужните промени? Има ли достатъчно политическа воля това да се промени?", попита тя.

Дамянова изрази надежда, че "Бележник 2026" ще отчете по-висока оценка: "Подобрение трябва да има във всички сектори, но най-важно е да се засили взаимодействието, диалогът и приемствеността. Особено критична остава темата за детското здраве", допълни тя.

В заключение Белла Дамянова заяви: "Личното ми вдъхновение идва от хората в Националната мрежа за децата – блестящи професионалисти, които ежедневно работят на терен, търсят решения и не се отказват. Това ми дава смисъл – че, въпреки трудностите, промяната е възможна."