10:59 / 31.07.2026
308
Депозитите на домакинствата в банките нарастват и достигат над 56 милиарда евро към края на юни, което е ръст от 18,6% спрямо същия месец на миналата година, показват данни на Българската народна банка.
На този фон активността на имотния пазар се забавя - как се отразява това на цените и как да инвестираме спестяванията си, за да ни носят по-висока доходност?
"В голяма степен ръстът в депозитната маса в България идва като обратната страна на монетата на имотния бум, така да го наречем. Тъй като, най-просто казано, когато аз желая да закупя вашия имот, отивам в банката, тегля кредит. Този кредит е новосъздаден в системата. Аз взимам този кредит и го прехвърлям по вашата банкова сметка, а в замяна получавам вашия имот. Това са нови пари, създадени в банковата система.
Така че, колкото по-сериозен е имотният балон, толкова повече депозитна база започва да се натрупва в банките“, коментира пред bTV финансовият експерт Макс Баклаян.
"100% инфлацията ще ги изяде. В последните години това, което се случваше, беше отново закупуване на друг имот, защото цените на имотите растяха стремглаво нагоре през последните пет години, изключително сериозно. Така че българите реинвестираха парите си в имотния пазар.
Проблемът в момента обаче е, че търсенето на имоти се забавя. Цените вече няма да компенсират инфлацията, която е на годишна база, тъй като до голяма степен българите си вкарваха парите в имотите, защото не искаха да ги държат на депозити, за да не им ги изяде инфлацията“, обясни експертът.
"За съжаление, вече цените на имотите не растат с темпа на инфлацията и ще се се наложи търсенето на други алтернативи, които да предпазят от инфлацията, която става все по-сериозна“, посочи той.
"Ръст има и в ипотечното кредитиране, и в потребителското кредитиране, което само по себе си създава нова парична маса, а това повишава ценовите равнища. Това е доста голям проблем, защото то е един от факторите, които водят до голямото повишаване на инфлацията през последните години.
Сега тук е много важно да видим какво може да направи регулаторът, в случая БНБ. Аз съм човек с дясно мислене и съм против някакви по-шокови вмешателства на регулаторите в пазарни феномени“, коментира икономистът Никола Филипов.
"Виждаме, че имаме огромен ръст на депозитите, като тук е много важно да анализираме структурата на този ръст. Да не се окаже, че по-богатите хора стават по-богати, пък бедните — не е точно така. Защото ние виждаме доста голям ръст и в бързите кредити, което е доста голям проблем. Т.е. хората теглят пари буквално, за да могат да отидат на море, да си платят сметките и за да изкарат месеца“, посочи той.
"Това, което ние виждаме като данни от БНБ, не показва, че всички са станали богати. Защото има доста голяма сегментация на доходите на хората“, отбеляза той.
По думите му лсед влизането в еврозоната, в банките са се върнали доста огромни парични ресурси, които в момента са на разположение да бъдат инвестирани.
"Ниският процент на лошите кредити най-вече зависи от, първо, доходите на домакинствата и заетостта в икономиката. България се намира на едно от най-ниските нива безработица в Европейския съюз. При нас безработицата е 3,2%. Средното в Европейския съюз е 6,2%. В Гърция е 9%. От друга страна, доходите растат много по-бързо. Ние догонваме средните европейски нива и по доходи, и по цени, за огромно съжаление. В последните няколко години по-скоро ги догонвахме по доходи. Сега изведнъж започваме да ги изпреварваме и да го догонваме с цени“, коментира Макс Баклаян.
"Имотите са изключително фундаментални и за правителството, и за банките. Така че съм убеден, че там ще бъде направено абсолютно всичко възможно, за да няма много сериозен срив в този сектор. Сигурен съм, че това може да бъде постигнато“, отбеляза той.
По думите му цените на имотите у нас вече не се покачват. А потреблението и интересът от страна на потребителите към имотите, не само че отслабва, ами отслабва с увеличаващи се темпове.
Първото тримесечие на годината има 7000 сделки по-малко, второто тримесечие на годината има 10 000 сделки по-малко. "Вече по-скоро пазарът е на купувачите, както се нарича, а не е на продавачите“, посочи Баклаян.
Според икономиста Никола Филипов през следващите 2–3 години няма да видим някакво голямо повишаване на лихвените равнища.
