Икономическата политика има два основни стълба – парична и фискална. Ние правим следния извод – фискалната политика, специално за България, е още по-важна от при останалите членки на ЕС. Когато обсъждаме фискалната политика задължително, както при всички политики от БСП, сме последователни и искаме това да става на основата на сравнителен анализ от нашите партньори - какво правят те в областта на фискалната политика, какви са спецификите на България, какво трябва да вземем от тях, и какво трябва да пречупим през нашата конкретна действителност. Това заяви проф. Румен Гечев, избран за депутат от БСП в 47-то Народно събрание, по време на преговорите за постигане на коалиционно споразумение на тема "Финанси“, съобщиха от пресцентъра на партията.

По думите му основните показатели, обект на обсъждане, ще бъдат делът на бюджетните разходи в БВП, респективно от бюджетния дефицит и държавният дълг.

По отношение на бюджетните разходи левицата е "за“ поддържане на дял на бюджета в БВП – приходи и разходи минус съответния дефицит. "Последните години в България се провеждаше политика на необяснимо свиване на бюджета в БВП до 34%, при положение, че в повечето страни той е около 45%. Ние считаме, че увеличението трябва да стане много внимателно. То трябва да стане чрез политика, свързана именно със стимулиране на растежа и осигуряване на устойчиво развитие“, обясни проф. Гечев.

По отношение на бюджетния дефицит той коментира, че в условията на криза развити пазарни икономики рязко увеличават бюджетните си разходи, но у нас това крие рискове за финансовата система. "Ние бихме подкрепили равнища на бюджетен дефицит за 2022 г., както се предвижда от 4-4.5%“, поясни той.

По отношение ДДС социалистът обясни, че при разработването на система на контрол, трябва да се направят внимателни разчети дали и при какви условия България може да въведе диференцирана ставка ДДС. По думите му нашата страна и Дания са единствените, които я нямат.

Орлин Ваташки, член на Националния съвет на БСП, изложи конкретните предложения и разчети на левицата в сектор "финанси“:

- В частта контрол искаме да заложим повишаване събираемостта на приходите, не увеличаване на данъците в държавата;

- Намаляване на ДДС ставката от 20% на 9% за лекарства и храни от първа необходимост. Това би струвало около 300 млн. лв.;

- Увеличаване на минималната работна заплата – не по-малко от 700 лева от началото на 2022 г. Като допълнение тя да се изчислява като процент от средната работна заплата в страната от преходната година между 45 и 50%;

- Въвеждане на семейно подоходно облагане и въвеждане на необлагаем минимум на един от родителите за сума от 550 лева за всяко дете до навършване на 18 години. Това ще струва около 845 млн. лв.;

- 6 500 лева еднократна помощ за всяко второ и трето дете, при условие, че един от родителите се е осигурявал поне 24 месеца назад. Това ще обхване около 9 000 родители и ще струва около 171 млн. лв. годишно;

- Нулев данък върху доходите от труд до навършване на 26 години. Това ще струва около 121 млн. лв.;

- Осигуряване на безплатни детски градини и ясли, което ще струва около 100 млн. лв.