Въвеждане на задължително продължаващо медицинско обучение. Това е едно от предложенията за законодателни промени на Българския лекарски съюз (БЛС), адресирано до министъра на здравеопазването доц. д-р Силви Кирилов,  председателя на комисията по здравеопазване проф. д-р Костадин Ангелов и управителя на НЗОК доц. д-р Петко Стефановски.

БЛС настоява за законодателно въвеждане на задължително продължаващо медицинско обучение (ПМО) като системен и непрекъснат процес на поддържане, актуализиране и надграждане на професионалната компетентност на лекарите през целия им активен професионален живот. ПМО следва да бъде разглеждано не като формална административна тежест, а като ключов инструмент за безопасност на пациента, за качество и ефективност на медицинската помощ и за устойчивост на здравната система, коментират от Лекарския съюз.

Мотивът е еднозначен - темповете на натрупване на медицинско знание, въвеждането на нови технологии (дигитални платформи, изкуствен интелект, пр.), динамиката на лекарствените терапии и обновяването на клиничните ръководства правят невъзможно поддържането на високо ниво на компетентност без институционално гарантирана рамка за учене през целия живот. 

"ПМО трябва да бъде уредено като нормативно задължение, свързано с правото на упражняване на професията в рамките на системата на здравеопазването, с предвидим цикъл на периодична валидация. Предлагаме въвеждане на многогодишен отчетен период (например три до пет години), в рамките на който лекарят натрупва определен брой образователни кредити чрез участия в акредитирани от БЛС форми - присъствени и онлайн курсове, симулационни тренинги, тематични конференции, семинари, пр Системата за кредити следва да бъде достатъчно гъвкава, за да отчита спецификата на специалностите и нивата на компетентност, но и достатъчно строга, за да гарантира реално съдържателно участие, а не "формално присъствие", смятат от Съюза.

Според тях, за да изпълни обществената си мисия, ПМО следва да обхваща не само клиничните знания, но и напречни компетентности - безопасност на пациента, комуникация и работа в екип, медицинска етика, права на пациента, фармакотерапевтична бдителност, антибиотици и антимикробна резистентност, дигитална грамотност (работа с НЗИС, киберхигиена, защита на данни), интерпретация на доказателства и икономика на здравеопазването. По този начин ПМО се превръща в реален лост за прилагане на клинични ръководства и стандарти, за намаляване на ненужната вариабилност в практиката и за повишаване на стойността на изразходваните публични средства.

Въпросът за финансирането трябва да бъде решен така, че ПМО да не се превръща в бариера за участие. БЛС предлага смесен модел - задължителният базов пакет от акредитирани обучения да се финансира целево от публичния платец и/или по линия на национални, европейски и международни програми, а надграждащите доброволни обучения да се покриват от работодателя или от самия лекар с предвидени данъчни облекчения.

Правоприлагането следва да бъде разумно и пропорционално: "Предлагаме въвеждане на преходен период (например две години) за плавно навлизане, през който ПМО е силно препоръчително и финансово стимулирано, а след това - задължително с ясни минимални изисквания за кредити по специалност. Неспазването не бива автоматично да води до санкция върху правото на практика - по-подходящ е моделът "подкрепа и коректив" - индивидуален план за догонване в рамките на определен срок, менторство и насочване към подходящи модули".

Повече за отправените предложения вижте ТУК.