10:43 / 23.04.2026
2240
Българският лекарски съюз принципно подкрепя усилията за подобряване на достъпа до медицинска помощ в малките населени места и отдалечените райони на страната. В същото време обаче не може да не се отбележи, че подобен тип инвестиции в инфраструктура и оборудване, включително развитието на телемедицината, следва да бъдат реализирани при ясно разписани правила, съобразени с реалните възможности на системата и гарантиращи сигурността на пациентските данни и проследимостта на медицинската дейност. Това информират от Българският лекарски съюз (БЛС) относно обявеното начало на изпълнението на проектите за изграждане на 100 амбулатории в 37 общини.
Припомняме, че инвестицията се реализира по Плана за възстановяване и устойчивост и предвижда изграждане на съвременна материално-техническа база, осигуряване на медицинска апаратура и създаване на условия за работа на лекари и медицински специалисти извън големите градове. Новите амбулатории трябва да бъдат разкрити в 96 села и 4 града и ще се предоставят за безвъзмездно ползване на медицински специалисти чрез договори със съответните общини.
Според Съюза те трябва да отразяват в достатъчна степен един липсата на медицински кадри, като от един от най-съществените дефицити в българското здравеопазване.
И допълват: "Данните от последното национално проучване на агенция "Тренд“, проведено по поръчка на Българския лекарски съюз, са показателни в това отношение. Като сериозен недостатък на здравната система се откроява недостигът на медицински специалисти. Друг съществен дефицит е недостатъчното покритие на здравните услуги в определени региони на страната. На този фон липсата на инфраструктура и оборудване остава на заден план в обществените нагласи".
В този контекст те задават въпрос доколко изграждането на нови амбулатории ще постигне реален ефект, ако липсват лекари, които да работят в тях. От БЛС посочват, че дори при наличие на сериозни стимули от страна на редица общини – включително предоставяне на жилища, финансови бонуси и други облекчения – интересът от страна на медицинските кадри остава ограничен.
Според тях проблемът не се изчерпва с материалната база, а се корени в по-дълбоки структурни дефицити: недостатъчен брой медицински кадри, значителна част от които са в напреднала възраст, неравномерното им териториално разпределение, както и липсата на последователни и дългосрочни политики за тяхното задържане и развитие – фактори, които допълнително задълбочават проблема в дългосрочен план.
"Считаме, че ресурс от подобен мащаб би могъл да бъде насочен по-ефективно, ако паралелно или приоритетно се инвестира в стимулиране на обучението, специализацията и задържането на медицински кадри в страната. Това включва както финансови механизми, така и създаване на предвидима и устойчива професионална среда, която да мотивира младите лекари да се реализират в България, включително и в по-слабо обезпечените региони", казват от БЛС.
Българският лекарски съюз подчертава, че устойчивото развитие на здравеопазването изисква балансиран и реалистичен подход. Без наличието на достатъчно квалифицирани специалисти, дори най-добре изградената инфраструктура рискува да остане неизползвана.
"Прави впечатление, че настоящото ръководство на Министерство на здравеопазването предприема действия по сключване на договорите броени дни преди приключването на своя мандат. Паралелно с това обаче процедурите, свързани с други ключови програми в сектора, бяха рестартирани от самото начало. В заключение изразяваме надежда, че бъдещите управленски решения ще бъдат съобразени с реалната ситуация в здравната система и ще адресират приоритетно най-съществените й проблеми. Подобен тип ключови и дългосрочни решения, насочени към преодоляване на действително наболели проблеми, следва да бъдат вземани след задълбочено обсъждане и постигане на консенсус, включително и с тези, чиято дейност е пряко и съществено засегната. Само чрез последователна и дългосрочна политика може да се гарантира реално подобрение в достъпа и качеството на медицинската помощ за българските граждани", споделят от БЛС.
