Тази година от 12 до 15 януари се проведе 47-то преброяване на зимуващите водолюбиви птици в България. В рамките на 4 дни, 42 екипа от експерти и доброволци на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), Зелени Балкани, Регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ), Българска академия на науките, ловни сдружения и представители на други неправителствени организации, успяха да обходят и съберат данни за зимуващите птици в над 200 влажни зони у нас, съобщиха от БДЗП.

Традиционно основната концентрация на птици се регистрира по Черноморското крайбрежие, както и в някои големи вътрешни язовири. Сравнително малко бяха птиците и числеността им по Дунав, тъй като по време на преброяването реката беше с високо ниво и липсваха т. нар. пясъчни коси, които привличат хиляди птици. Поради по-топлото време малките язовири и рибарниците не бяха замръзнали.

При обобщени данни от около 95% процента от преброените водоеми стана ясно, че числеността на зимуващите водолюбиви птици, установена през тази година, е подобна на тази, установена при миналогодишното преброяване. Регистрирани бяха 88 вида с обща численост от 206 239 индивида. За сравнение през миналата година са били регистрирани 90 вида с обща численост от 206 688 индивида, а през 2021 г. – 190 147 индивида. Тези числености са далеч по-ниски от установените в предишни периоди. Например през 1999 и 2000 година са установени съответно 404 410 и 652 418 зимуващи водолюбиви птици.

За поредна година ниска е числеността на зимуващите у нас диви гъски. Екипите ни успяха да наблюдават и преброят едва 1887 големи белочели, 101 сиви и само 5 от световно застрашените червеногуши гъски, като за сравненине през миналата година техният брой е бил съответно 5851 големи белочели, 283 сиви и 32 червеногуши гъски, а през 2021 г. – 2017 големи белочели, 48 сиви и 48 червеногуши гъски. Ненадминат остава рекордът от 2013 г., когато бяха установени рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски.

И тази година най-многочислените наблюдавани водолюбиви вида птици са: зеленоглавата патица (39 282 инд.), обикновената лиска (34 732 инд.), големият корморан (29 554 инд.) и световно застрашената кафявоглава потапница (24 414 инд.). От световно застрашените водолюбиви видове птици, освен червеногушите гъски и кафявоглавите потапници, са установени още: 4 ушати гмуреца и 700 тръноопашати потапници, наблюдавани в Бургаското езеро. Сред интересните наблюдения са още и: една обикновена гага по морето в района на Несебър, една планинска потапница в Дуранкулашкото езеро, 2712 розово фламинго, наблюдавани в Атанасовско езеро,

Поморийско езеро и в Защитена местност "Пода“ край гр. Бургас, 1108 неми, 457 пойни и 303 тундрови лебеда, 866 къдроглави и 28 розови пеликана, 13 679 малки корморана, един червеногуш гмуркач по река Дунав при село Мечка, 52 белооки потапници, 19 червеноклюни потапници, 365 червени ангъча, 42 големи черноглави чайки, 2204 саблеклюна и др. Общо за страната бяха регистрирани 31 морски орела, вид от Червената книга на България, който възстановява числеността си. Освен това бяха наблюдавани и видове, които не са характерни за зимните месеци у нас – една малка бяла чапла от Пловдивско, 21 нощни чапли при гр. Бургас, 5 бели лопатарки, 3 бели щъркела в Южна България и една черна рибарка при Шабленския езерен комплекс. Интересно беше наблюдението и на 12 блатни сови при степите на нос Калиакра. Тази година почти всички екипи използваха мобилното приложение SmartBirds Pro за въвеждането на данните, благодарение на което бяха събрани близо 8500 записа. Това спомогна изключително много за бързото обобщаване на резултатите.

Преброяването на зимуващите водолюбиви птици се провежда в световен мащаб от 1967 г. и е едно от най-масовите събития в областта на природозащитата, в което се включват над 15 000 души. То се осъществява едновременно и синхронизирано в цяла Европа и Северна Африка с цел максимално точно преброяване на водолюбивите птици. На международно ниво информацията се обобщава от организацията Wetlands International. Преброяването дава оценка за състоянието на популациите на водолюбивите птици и за състоянието на местата, където те зимуват, голяма част от които са част от екологичната мрежа Натура 2000. Според последните данни популациите на някои от световно застрашените видове като малката белочела гъска и кафявоглавата потапница продължават да намаляват, поставяйки тези видове под реален риск от изчезване.