От началото на 2024 година на територията на Република България са констатирани общо 9 огнища на шарка по дребните преживни животни в областите Ямбол, Стара Загора, Хасково и Сливен.

Веднага след установяването на огнищата са предприети мерки за овладяване и ликвидиране на заразата. Извършено е пробовземане от всички животновъдни обекти, намиращи се в 3-километровите защитни зони около огнищата, а в 10-километровите наблюдателни зони са проведени клинични прегледи и само при съмнение или наличие на клинични признаци на заболяване е извършено пробовземане.

Огнищата са потушени с пълното съдействие на стопаните и при стриктно спазване на изискванията на европейското и националното законодателство за борба с епизоотичните заболявания. Българска агенция по безопасност на храните благодари на засегнатите стопани за тяхното съдействие и отговорност!

Заболяването не представлява опасност за хората, но при разпространение нанася значителни икономически щети. Шарката по овцете и козите е силно заразно вирусно заболяване, проявяващо се с треска, депресия, обрив от папули по кожата и пневмонични огнища в белите дробове. Обривите започват с червени петна, които преминават в черни крусти и открити рани, видими най-вече по главата, корема, вимето, опашката и вътрешните части на крайниците. Главата често е подута и деформирана. Заболяването може да завърши със смърт.

То се предава основно чрез директен контакт между болни и здрави животни, както и чрез заразени фуражи, оборудване и превозни средства. Превенцията е ключова – избягвайте контакт между животни от различни стада, посещения на чужди животновъдни обекти, размяна на животни и оборудване. Осигурете дезинфекционна площадка на входа на фермата, използвайте предпазни облекла за посетителите и поставяйте новозакупените животни под карантина за 21 дни.

БАБХ напомня, че редовната проверка на животните от стадото е от съществено значение. При всяко съмнение за шарка по дребните преживни животни е необходимо незабавно да се уведоми официален ветеринарен лекар. Обявяването на болестта е задължително и изключително важно за ограничаване на по-нататъшното ѝ разпространение.