"Първият транш беше 2,7 милиарда лева - оттогава насам не сме получавали пари. Всичко, което сега се строи и купува - метро, хеликоптери и т.н., са от тези първите пари. За да получим и останалите пари, трябва да се подобрим в енергийния сектор - според Европа това е т.нар. либерализация на енергийния пазар". Това каза бившият служебен вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов.

Той припомни, че България очаква да получи общо 12 милиарда лева по Плана за възстановяване и устойчивост и направи и прогноза кога ще вземем следващия транш от просволутия ПВУ, особено след приетото от 49-ото Народно събрание окончателно отлагане на либерализацията на пазара на тока:

"Тези промени ще доведат до това, че ако въобще вземем следващото плащане, ще е наполовина - общо е 1,5 милиарда лева. Има и свършена работа, заради която ще вземем пари, но според мен наполовина", каза той пред bTV.

На въпрос дали ще успеем да усвоим в цялост средствата по Плана за въстановяване, Пеканов каза: "Не мога да бъда оптимистичен с оглед изминалата една година. Миналата година бяхме получили 24% от средствата по време на служебния кабинет, към днешна дата отново сме на 24%. Стоим по средата в общата класация на страните в ЕС, тъй като има и държави с 0% взети средства", коментира той и изрази разочарование от работата на кабинета "Денков" по темата. 

По отношение на евентуалното ни приемане в еврозоната от 2025 г. и очакваното въвеждане на еврото, Пеканов коментира ветото на Австрия, което все още ни спира. Самият той е преподавател във Виена и поддържа активни контакти с австрийския дипломатически елит:

"Общо взето канцлерът чака да минат изборите и тогава да види накъде да отиде - същото е и с еврото. Надявам се с оглед политическата ситуация след изборите България да отиде там, където ни е мястото, а именно - в еврозоната и в пълен Шенген", каза Пеканов. 

На въпрос дали европейският дневен ред ще успее да пробие в контекста на изборите 2 в 1, бившият вицепремиер каза: "Много съм разочарован - наблюдаваме едни спорове кой е счупил масата и кой е хвърлял бутилки, докато в Европа се решава бъдещето ни с 4 исторически речи за последната седмица", давайки пример с думите на Марио Драги и Еманюел Макрон например.