11:01 / 25.08.2026
141
Във връзка с представените от Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерството на вътрешните работи (МВР) мерки за превенция на агресията и противообществените прояви сред децата и младежите, Асоциация Родители приветства усилията за по-добра координация между институциите и за поставяне на превенцията във фокуса на държавната политика.
"Оценяваме високо заявката на държавата да търси работещи мерки, а не просто формални ограничения. Подкрепяме и разбирането, че училището не може да се справи само и че е необходимо партньорство между училището, семейството, институциите и самите деца. Децата не са проблемът, който трябва да бъде овладян. Те са хората, за които възрастните носят отговорност", пишат те в своя позиция.
Какво очаква Асоциацията от държавата?
Превенцията да започва преди кризата
Подкрепяме заявката за превенция, но тя трябва да означава реална ежедневна работа, а не само кампании след възникнал проблем. Във всяко училище трябва да има достъп до достатъчно психолози, педагогически съветници и други специалисти, които да могат да работят с децата, класовете, учителите и родителите.
Дигиталната грамотност да стане част от образованието
Телефоните няма да изчезнат от живота на децата. И дори когато са ограничени в училище, те остават част от света извън училището. Затова децата трябва да учат как работят социалните мрежи, алгоритмите и механизмите за привличане и задържане на вниманието; как да разпознават манипулация, тормоз и опасно съдържание; как да пазят личните си данни; как да търсят помощ. Това е образование за реалния свят, а не "разрешаване“ на телефона в училище.
Училището да бъде място за отношения, а не само за оценки
Агресията не се предотвратява единствено с правила и санкции. Децата имат нужда от среда, в която могат да изграждат приятелства, да разрешават конфликти, да разбират собствените си емоции и да развиват емпатия и саморегулация. Социално-емоционалното развитие трябва да бъде интегрална част от образованието, а не периферна дейност. Това е и последователната позиция на Асоциация Родители.
Родителите да бъдат партньори, а не виновници
Съгласни сме, че семейството има ключова роля. Но призивът "родителите трябва да възпитават децата си“ не е достатъчен. Родителите също имат нужда от подкрепа и знания – как да поставят граници, как да разговарят с детето си за социалните мрежи, как да разпознават признаци на тормоз, изолация или рисково поведение и кога и къде да потърсят помощ. Истинското партньорство означава държавата и училището да дадат на родителите инструменти, а не само отговорности.
Да поставим и платформите в разговора
Не можем да говорим за "деца, търсещи лайкове“, без да говорим за средата, която е проектирана да задържа тяхното внимание. Отговорността не може да бъде прехвърлена изцяло върху детето или родителя. Когато става дума за безопасността на децата онлайн, трябва да обсъждаме и отговорността на дигиталните платформи, механизмите за защита на непълнолетните, възрастовата верификация, рекламните практики, алгоритмите и бързото реагиране при сигнали за насилие и експлоатация.
А телефоните в училище? Подкрепяме ясни и предвидими правила за използването на лични устройства в училище, когато те са съобразени с възрастта на децата и конкретната образователна среда. Но забраната на телефона не трябва да бъде представяна като решение на проблема с агресията. Телефонът може да бъде разсейващ фактор. Може да бъде инструмент за тормоз. Може да бъде средство за рисково поведение. Но телефонът може да бъде и средство за учене, комуникация и достъп до информация. Затова въпросът не е просто "с телефон или без телефон“, а каква среда създаваме за децата и какви умения им даваме да се справят с нея. Ние подкрепяме училище, в което децата могат да оставят телефона си и да бъдат истински заедно. Но подкрепяме и училище, което ги подготвя за света, в който след края на учебния ден телефонът отново е в ръката им.
Асоциация Родители призовава МОН и МВР да включат родителски организации, детски психолози, педагогически специалисти, експерти по безопасен интернет и самите млади хора в разработването на новите мерки.
"Нуждаем се не от поредната кампания, която казва на децата какво да не правят. Нуждаем се от дългосрочна политика за детското благополучие, психичното здраве, социално-емоционалните умения, безопасната дигитална среда и превенцията на насилието. И преди всичко – нуждаем се от език, който вижда в децата не "блуждаещи атоми“, а хора, които търсят своето място, връзка с другите и смисъл", пишат още те.
"Децата не се нуждаят от възрастни, които да ги обвиняват за света, който сме им оставили. Нуждаят се от възрастни, които да им помогнат да го променят към по-добро", добавят от Асоциацията.
