Изминалият археологически сезон на Перперикон беше много успешен, както и последните няколко кампании. Перперикон наистина е Свещеният град – не само на траките, но и на римляните.

Това каза археологът Николай Овчаров в предаването "Метроном“ на Радио "Фокус“

Работата в Южния квартал на Перперикон започва през 2016 г. Археолозите очакват да разкрият там подградията на града, но не и това, което откриват през следващите години.

"Това е нещо, което направо ни изумява. Това е "ареа сакра“ – свещената зона, която има аналогии с римските градове. Вече имаме десетки езически храмове от ІІІ-ІV век, десетки мавзолеи на богати граждани на Перперикон от същия период. По-късно, след приемането на християнството, там се създава и Голямата базилика – 40-метровата църква, която и до този момент остава най-голямата открита раннохристиянска църква в Родопите. Никой не очакваше и Кръглия храм на слънцето, който излезе в последните месеци“, сподели ръководителят на разкопките.

Храмът е уникален като форма и най-вероятно е свързан с култа към слънцето, който е свързан с древните тракийски култове към тракийския Дионис.

"Става дума за кръгъл храм-ротонда с диаметър 14 метра, с внушително преддверие от изток и колонада, която тази година не успяхме да разкрием“, поясни проф. Овчаров.

До края на ІV век езичеството господства в Родопите. Християнството тук прониква с мисията на епископ Никита Ремесиански през 393-398 г., като покръстването вероятно започва именно от Перперикон.

"В Акропола на Перперикон преди десетина години открихме най-ранната църква, документирана в Родопите до този момент, от началото на V век. Това е мисията на епископ Никита и неговите последователи. В края на V – началото на VІ век в Южния квартал е изградена Голямата базилика. Тя е съвсем близо до новооткрития Кръгъл храм на слънцето и допускаме, на базата на откритите материали, че Храмът на слънцето не е бил разрушен и вероятно е бил използван като жилищна или представителна сграда към епископския комплекс“, разказа археологът.