“Опенхаймер" и Ема Стоун са големите победители на наградите “Оскар" тази година.Това каза Благой Иванов, кинокритик, писател и водещ на предаването “Сториборд" в “Денят на Фокус" по Радио “Фокус".

“Опенхаймер" се сдоби с няколко награди - 7 оскара, в най-важните категории. Тук не бях изненадан, за разлика от приза за адаптиран сценарий, който отиде при American fiction - не го очаквах", каза Иванов.

“Друга изненада, на която се зарадвах много, бе наградата на Ема Стоун за “Клети създания" - превъзходна и сложна роля. На второ място ми бе Сандра Хюлер от “Анатомия за едно падане", но Стоун бе безспорно най-добрата от всички номинирани за главна женска роля", оцени Благой Иванов.

“В категорията чуждоезичен филм спечели “Зона на интерес" - на мен това е любимият ми филм в номинациите, бях почти сигурен, че тази награда ще му бъде присъдена. Този филм е изцяло на немски, макар да е режисиран от Джонатан Глейзър, британски превъзходен режисьор. Филмът спечели и приз за звуково оформление. Лентата дава обратна перспектива на Холокоста. Управител на “Аушвиц" живее със семейството си до стените на лагера в прекрасен собствен свят - Рудолф Хьос е комендант на лагера и историята е базирана на истината. Хьос в крайна сметка е обесен, напълно заслужено. Страшната идея на филма, постигната брилянтно, е свързана с факта, че всеки един от нас може да се озове на мястото на Хьос, да се превърне в чудовище", издаде част от сюжета Иванов.

“Правя паралел със “Списъкът на Шиндлер" - едно момиченце се появява и в двете ленти. То е превъзходен похват на Спилбърг, за да отправи критика. В “Зона на интерес" момиченце заравя ябълки, които оставя за храна на концлагеристите. Нейният негатив е поставен на това място, защото тя е антитеза на нацисткия режим", поясни кинокритикът.

“Този филм не показва какво се случва отвъд оградата - това е смело решение. Тук жестокостта е показана като дим в далечината и това придава призрачна зловеща окраска на целия филм", смята Иванов.

“Приз за най-добра мъжка роля взе Килиън Мърфи - достойно, без грам дидактизъм е представена тезата на режисьора. Участието на героя в проекта “Манхатън" не показва атаките над Хирошима и Нагасаки. Имаше много силен, катарзисен момент на видение на случилото се в Япония,

което героят на Мърфи получава. Осъзнаването докъде си стигнал и какво си направил е ключово за този филм", каза още Иванов.

“20 дни в Мариупол" спечели Оскар за документален филм като част от антивоенния наратив в САЩ. Това е донякъде обаче проблем, да се ползва трибуната на такива призове за морални цели. Не знам дали лентата е наградена и по политически причини. Филм с подобен наратив е The War is Over - посветен на Джон Ленън и Йоко, направен от сина им Шон. Това е късометражна анимационна лента", заяви Иванов.

“Скорсезе не взе награда за режисура. “Клети създания" взе награди за сценография и грим. Много харесах филма, имам проблем се него, защото в последните минути малко повече ми дойдоха посланията и сюжетните развръзки. Това е подчертано феминистки филм", даде подробности събеседникът.

“Харесах много “Убийците на цветната луна". Оскарите са добър повод да обсъдим подобни ленти", смята писателят и кинокритик. “Да се зарадваме за Робърт Дауни-Младши. Щастлив съм и за Хаяо Миядзаки с втори Оскар в кариерата си", заяви още той.

“Ако не отбележиш какъв пол си, каква е сексуалността ти, коя раса си при пращането на филми на американски фестивали, лентата ти няма да бъде разгледана. Квотите са ужасяваща западна тенденция. Силно възмутен съм, че на въпроса “Какъв пол сте" няма отговор “еднорог"! Само талантът и характерът ти трябва да имат значение", убеден е Благой Иванов.

“Определени филми, безспорно велики, днес никой не би допуснал до наградите - например “Мълчанието на агнетата". Това е жалко", смята Иванов. “Не можеш да имаш свобода и в изкуството, ужасно е, че се случва и се надявам това да бъде временно явление", заключи той.