Седем политически сили имат шанс да бъдат част от 51-ото Народно събрание. Това е изводът от проучване на "Алфа Рисърч". Други три формации са близо до чертата.

Изследването е проведено в периода 18 – 24 септември 2024г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Социологическият инструментариум отразява доброволно споделените оценки, нагласи и намерения за участие във вота на 27-ми октомври, но делът на купен, контролиран или принудителен вот остава извън неговия обхват.

61.6% от анкетираните от Алфа Рисърч пълнолетни граждани определят настоящата ситуация като "изключително тревожна, с дестабилизация и неработещи институции". Това мнение доминира във всички социални и електорални групи, като малко по-слабо критични са единствено част от жителите на големите градове и симпатизантите на ГЕРБ.

На този фон 53.8% от българите вече не очакват да се състави правителство и след изборите на 27 октомври. Алфа Рисърч регистрира рязко обръщане в нагласите спрямо предишните два избора, когато мнозинството от хората все пак очакваше излъчването на редовен кабинет.

"Нарастващата убеденост, че и този път политиците няма да се справят с основната си парламентарна задача, е мощен фактор за намаляване на избирателната активност. Само най-горещите партийни привърженици, които са и най-мотивирани да гласуват, вярват, че този път правителство ще има“, допълват от агенцията.

Мнозинството са на мнение, че няма да се състави кабинет, като тази нагласа е толкова по-силна, колкото по-слаба е мотивацията за гласуване.

Кампанията тепърва започва, но предвид устойчивостта на тези нагласи, е много малка вероятността партиите да привлекат вот извън твърдите си ядра и така рязко да увеличат избирателната активност.

Партиите в парламента и бъдещо правителство

След като моделите на остро противопоставяне, "червени линии", "изчегъртване" и ротация не сработиха, очакванията на избирателите еволюират в посока "отстъпки и компромиси от страна на партиите в парламента, за да се състави коалиция, въпреки различията" (61.8%).

Над два пъти е по-малък делът на хората, които не са склонни на подобни компромиси (26.3%). По-поляризирани са обществените нагласи относно това, дали трябва да се сформира коалиция между широк кръг от партии (51.7%) или с една водеща политическа сила (43.5%).

Процесите в ДПС

Неочакваното разцепление в ДПС продължава да предизвиква каскада от политически, съдебни и институционални реакции, но изборите са тези, които ще покажат къде стои центърът на електоралната тежест и доколко стабилен е той.

В този процес не е без значение какви са обществените оценки по ключови събития в доскоро монолитната партия.

С оглед на съдебните битки около регистрацията на париите в ЦИК, Алфа Рисърч зададе въпроса: "През последните месеци групите около Делян Пеевски и Ахмед Доган спорят кой представлява автентичното ДПС и има право да носи името. Според вас, коя от тях има по-големи основания да запази марката/името?".

53% смятат, че по-големи основания да запази името ДПС има крилото около Ахмед Доган, а 14.9% - това около Делян Пеевски. Сред българските мюсюлмани това съотношение е 43% към 27% в полза на фракцията на Доган.

51.8% смятат, че нито едно от двете  крила не трябва да участва в бъдещо управление.

16.2% отдават това право на фракцията "Доган", 10.6% - на фракцията "Пеевски".

Едва 9% са склонни да допуснат мирно съжителство между двете крила в едно бъдещо управление.