Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
"Удушена. Не от любов. А от контрол. От страх. От прилив на омраза, маскирана като обич. От онзи вид “любов", която стиска, а не прегръща. Която смята, че "щом си моя, си само моя - завинаги“. Момичето от Хасково беше убито от 17-годишния си приятел. Но убиецът ѝ не е само той. Съучастници са един паралелен свят - дигитален, емоционално осакатен свят, който учи момчетата, че мъжествеността означава надмощие. Че "тя е длъжна да остане“. Че "ако се отдръпне, унищожи я“.

Това не е просто престъпление. Това е последица. От култура, която превръща жените в обекти и момчетата в бомби със закъснител. От поколение, оставено без емоционални карти, без модели за справяне с болка, отхвърляне и загуба. От провал в най-базовото - да покажем с личен пример, че силата не е в контрола, а в свързаността. Че не си мъж, когато владееш другия, а когато владееш себе си.

Тийнейджъри, чиито чувства се превръщат в насилие, не се раждат такива. Те израстват така. В тишината на семейства без разговор. В класни стаи без доверие. В социални мрежи, където ментори по мъжество заменят грижата, която не са получили у дома.

Какво можем да направим? Да учим децата си на емоции, а не на срам от тях. Да говорим за съгласие, не за притежание. Да отворим темата за психичното здраве в детството и да я нормализираме. Да възпитаваме уважение, не страх. Да сме родители, които не са просто физически "там“, а истински свързани. Да бъдем учители, които не само преподават, но и разбират.

Историята в Хасково не е изолирана трагедия. Тя е знак. Да не инвестираме само в идеала за успех, а в реалната връзка с децата си. Да не разчитаме училището да свърши цялата работа по изграждането на личности. Да не забравяме, че стойностите не се преподават, те се възпитават най-вече с личен пример.

И докато спорим дали трябват уроци по религия и ценности, изпускаме същността. Единственото, което може да ограничи и жертвите, и потенциалните извършители, е инвестицията в е отношенията, които формираме още в първите години. Привързаността. Общественият разговор за привързаността е истинската превенция. Там, където има добре формирана привързаност, има грижа, любов, инвестиция и граници, които удържат в този луд свят. А авторитетите не са в социалните мрежи, а близо до сърцето. И дома."

Това написа във Facebook клиничният социален работник Александър Миланов от Болница Токуда. Публикацията му е във връзка с убийството на 18-годишната Магдалена от Хасково. За престъплението е обвинен 17-годишният Иван Костов, който беше оставен в ареста за постоянно.