Вирусът на Западнонилската треска има трансмисивен механизъм на предаване – чрез ухапване от комари, които се заразяват от птиците, които са резервоар на инфекцията. Повечето, заразени с вируса "Западен Нил" или не развиват симптоми, или имат само леко изявени такива (най-често треска и главоболие). Въпреки това дори и в малък процент има случаи на животозастрашаващи състояния, следствие на инфектирането, поради което симптоматиката трябва да се проследява и при съмнение да се извършват вирусологични изследвания.

Инфекцията е разпространена в Европа, като се среща в държавите от южните, източните и западните райони. При хората инкубационният период обикновено е от два до шест дни, въпреки че са откривани случаи достигащи и до 21 дни, но са били при имунокомпрометирани. Виремията при хората е ниска, настъпва един до три дни след инфекцията, може да продължи до 11 дни и не се счита за заразна за комарите. Тоест човек не представлява риск за другите, освен ако не се касае за трансплантация или кръвопреливане от болен донор на здрав. Регистрирани са и случаи, при които трансмисията на вируса се е осъществявала от майка на дете по време на бременност и кърмене, пише Puls.bg.

Най-често се регистрират случаи е от юли до октомври, с пик през август – септември. Към момента няма разработени ваксини и лечение срещу вируса, поради което профилактиката е неспецифична, а лечението е симптоматично.

При по-малко от 1% от заразените вирусът причинява тежка инфекция на нервната система, включително възпаление на мозъка (енцефалит) и на мембраните на главния и гръбначния мозък (менингит, миелит).

Западнонилската треска обикновено протича леко или умерено тежко, с грипоподобни симптоми - температура, главоболие, отпадналост, възможна е и появата на макулопапулозен обрив, лимфоаденопатия, както и на гастроинтестинални смущения – гадене, повръщане.

Симптомите на Западнонилската треска обикновено траят няколко дни, но признаците на енцефалита или менингита могат да се задържат в продължение на седмици или месеци. Мускулна слабост може да персистира също продължително време.

Симптомите, свързани с нервната система включват висока температура, силно главоболие, вратна ригидност, дезориентация, до ступор или кома. Възмоно е да бъде налице още тремор, припадъци, частична парализа или мускулна слабост.

Много рядко инфекцията може да доведе до развитие синдрома на Гилен-Баре и други демиелинизиращи невропатии.

Рискови фактори за тежко протичане на клиничната картина включват напреднала възраст, тумори в мозъка, високо кръвно налягане, нарушения на кръвта – коагулопатии, захарен диабет, напреднали бъбречни заболявания, системна злоупотреба с алкохол.

След заразяване се развива доживотен имунитет срещу повторно заболяване. При лица с нарушена имунна система или с подлежащи тежки хронични заболявания е възможно тази защита да отслабне във времето.

Тъй като вирусът може да се предава чрез кръв и трансплантирани органи, лица, които наскоро са били диагностицирани с инфекция с вируса  Западен Нил, не трябва да даряват кръв или костен мозък в продължение на 120 дни след заразяването.

По отношение на диагностиката от лабораторните тестове за потвърждаване се използват серум, кръв, урина, ликвор. Може да се правят PCR – за откриване на нуклеинова киселина, също така серологични изследвания за търсене на антитела.

Сероконверсията за IgM антителата обикновено е налице три до осем дни след появата на симптомите на заболяването.

Поддържане на високото им ниво обикновено продължава 30 - 90 дни. Същевременно при изследване по-рано от една седмица след поява на първите симптоми и отрицателен резултат за IgM – е възможно да се дължи на фалшиво отрицателен резултат, тъй като все още не се е формирал протективният титър. Което налага повторно изследване.

Серологичната диагноза е силно затруднена от обширна кръстосана реактивност между антителата, предизвикани от свързани с вируса инфекциозни причинители – на треска денга и вируса Зика, жълта треска, кърлежов енцефалит, японски енцефалит.

Инфекцията с вируса на Западен Нил може да бъде потвърдена чрез откриване на генома на вируса или изолиране на вируса.

Вирусният геном обикновено се открива в плазмата от 2 до 18 дни след инфекцията и до пет дни след появата на симптомите, въпреки че се съобщава за продължителна виремия (до 35 дни след появата на симптомите). Има доказателства, че цялата кръв е най-добрият тип проба, с 86,8 % чувствителност, докато чувствителността е по-ниска в урината, плазмата, серума.

По отношение на профилактиката - много комари са най-активни при изгрев и около залез слънце. Това е и задължителното време за използване на репеленти, особено през месеците, през които комарите са най-активни. Препоръчва се замрежване на врати и прозорци на домовете, както и използването на уреди и препарати за домашна дезинсекция.

Важно е да се намалят местата със застояла вода навън, тъй като тя е среда за размножаване на комарите - да не се оставят непокрити съдове с вода през летния сезон, достъпни за комарите; вода, която не е покрита да се подменя (басейни, шадравани); да не се разхвърлят безразборно съдове, в които може да се задържа дъждовна вода, в която се развиват ларви на комари; малки водоеми (локви, разливи край чешми), ако нямат стопанско значение – да се премахват чрез отточване или засипване.