20:02 / 04.11.2026
4503
За съжаление със закони трудно ще стане по-богата речта ни, която и да е реч, не само българската, но все пак трябва да поздравим вносителите за това предложение, тъй като вие знаете, че отдавна има такива идеи, както и проекти, още преди четвърт век, големият наш писател Николай Хайтов, внесе един негов проект, проект на Съюза на писателите. После два-три парламента внасяха други варианти, но така или иначе не се стигна до приемане на единен закон. Но вие сте съвсем права, че трябва да има една координация преди всичко, преди да се приемат отделни закони, които са свързани и се отнасят до запазване на българския език, защото не става дума тук само за чистотата му, за това, че той обеднява през последните години и той обеднява именно при обществените комуникации. За съжаление и в медиите обеднява. Това каза акад. Иван Гранитски, журналист, писател, критик и обществен деец, директор на ИК "Христо Ботев" и собственик на издателство "Захари Стоянов" в предаването "България, Европа и светът на фокус" по радио ФОКУС.
Припомняме, че с единодушие от 153 гласа, парламентът прие на първо четене, законопроект за българския език, внесен от "Възраждане", като целта е да се създаде цялостна правна рамка за държавна езикова политика, да се уредят принципите и задълженията, свързани с употребата на българския книжовен език в публичната сфера, включително в образованието, администрацията, медиите и електронната комуникация. В неговите текстове се предвижда създаване на консултативен съвет за български език към Министерски съвет.
И допълва: "Даже колкото и да е странно и при съвременните български писатели, виждаме един процес на свиване, на обедняване, на загуба на богатата, пластична палитра на българския език, какъвто ние познаваме от нашите класици - Вазов, Каравелов Захари Стоянов, Ботев и Яворов. Според мен трябва да има един по-внимателен подход, приемане на този закон след много подробно обсъждане, но и с приеменето на една цялостна стратегия за защита на българската култура. Както в цивилизованите страни има такива закони, както и разбира се, обща стратегия за една протекция на съответната култура, защото тук не говорим само за българския език, трябва да поговорим и за всички други сфери на българската култура и образование, разбира се".
Припомняме, че Вазов използва 50 000 думи в своето творчество, докато изследване сочи, че българските медии си служат с не повече от 1000.
"Има изследвания, създадено преди 10-15 години за българските медии, от което се появиха потресаващи факти, че българските медии, вестниците и особено електронните медии си служат с не повече от 1000 думи речников фонд. Това е много голямо обедняване. Сега за сравнението с Вазов, разбира се, недостижимо, но нека да кажем, че преди 100-120 години съответните медии, списания, вестници са имали много по-богат речников фонд. И такива изследвания и сравнения са правени през годините. Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, изтъкнати нашите литературоведи, критици са изследвали речниковия фонд, богатството на тези вестници и списания преди сто години със съвременните медии, но най-голямото според мен обедняване на български език, демонстрират огромната част от т.н. наши политици, родните депутати, разбира се, има изключения, има много надарени депутати, които владеят езика, пишат и книги, но като цяло се наложи един доста скопен език, пластмасов бих го нарекал, който идва, разбира се от европейската чиновническа администрация. Той е много изкуствен, беден, няма нюанси и поради тази причина това завладя и общественото пространство, за съжаление".
На въпос как могат да се превъзмогнат тези шаблони, гостът коментира: "Естествено, че трябва процесът да започне от образованието, от възпитанието, защото нашите училища се отказаха от възпитателната функция на образованието, което беше голяма грешка. И ние имаме две поколения, които понесоха тежки, така се каже, духовни щети. Този процес е много бавен. Ако сега започне и дай Боже да започне една фундаментална промяна, възстановяване на истинското образование по литература, по история, хуманитарните специалности, резултатите ще ги видим чак след 15-20 години. Но нямаме време вече да губим. Днес трябва да започне този процес. Тоест трудно, закъсняло, но това е единственият начин. И разбира се, трябва да се постави това като главен приоритет. Отдавна говорят преди избори нашите политици, че слагат като главен приоритет образованието и здравеопазването, но ние виждаме, че досега, последните години обратно процесите се задълбочават в деградивна позиция. Дай Боже това да се промени сега, да бъде поставено наистина като главна задача пред управлението, както и демографската катастрофа".
