Акад. Иван Илчев представи атласа "Македония в европейската етническа картография". Представянето бе съпътствано с реч с послание към българската държавност и европейското неразбиране.

На 10 юни в Софийския университет "Св. Климент Охридски“ българският историк, професор и академик на БАН Иван Илчев официално представи най-новия си труд – атласа "Македония в европейската етническа картография“. Събитието се проведе в рамките на Центъра за върхови постижения "Наследство БГ“ и съвпадна със засиленото напрежение между България и Северна Македония, провокирано от проектодоклада на австрийския евродепутат Томас Вайц за евроинтеграцията на югозападната ни съседка.

Докладът, който беше временно отложен за гласуване от Комисията по външни работи на Европейския парламент, след като предизвика сериозни реакции в София, бе посрещнат с възторг в Скопие. Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски заяви, че в него се признава "многовековната македонска идентичност и сегашен македонски език".

На този фон речта на акад. Илчев при представянето на атласа прозвуча не просто като научно изложение, а като категорично послание за държавна отговорност и критика към хроничното българско бездействие в защита на историческата истина.

"Възхищавам се на умението на македонците така умело да прикриват своята 'многовековна идентичност', че на никоя етнографска карта от XIX в. македонци няма“, заяви историкът с ирония.

В слово, белязано от исторически анекдоти, цитати от Хамлет и препратки към политическата инертност, акад. Илчев отправи остра критика към българската държавна политика – или по-скоро липсата ѝ – в културно-историческата борба за истини и влияние в региона. По думите му, България не е направила почти нищо, за да изгради международно присъствие чрез лекторати, научни форуми, преводи, стипендии и културна дипломация, за разлика от Северна Македония, която активно утвърждава своята позиция по света.

Особено остро прозвуча критиката му към пасивността на българските дипломати в чужбина и липсата на държавна подкрепа за инициативи като атласа. Самият труд, както подчерта академикът, е изготвен без абсолютно никакво финансиране от българската държава.

"Благодарен съм на тези, които поеха риска с издание, от което не се печели. Държавната помощ за атласа възлиза на нула лева и нула стотинки“, заяви Илчев.

Той припомни, че още преди години е изброявал в национален ефир какво България не е направила – и днес резултатът е същият. "Притурихме нула, умножихме инициативите по нула, вдигнахме ги на квадрат по нула“, каза той с горчиво чувство за хумор.

Историкът завърши речта си с препратки към полския химн и Тарас Булба, изразявайки надежда, че въпреки всичко "има още барут в барутниците".

Акад. Илчев благодари на екипа, работил по изданието – включително издателите Димитър Томов, Димитър Димитров и Иван Димов, художника Петър Добрев и редакторката Адриана Момчилова. Атласът, по думите му, е "нашият лотариен билет", чиято стойност ще зависи от това дали държавата и обществото ще решат да го валидират с реална подкрепа.