07:09 / 21.07.2026
29826
Направихме сравнение между Априлското въстание и Илинденско-Преображенското въстание. Оказа се, че Илинденско-Преображенското въстание е с по-голям размах, но се развива при съвсем различни международни условия. Това каза акад. Георги Марков в предаването "България, Европа и светът на фокус" по радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева.
По повод годишнината от Илинденско-Преображенското въстание акад. Марков припомни, че преди години темата е била обсъждана на голяма международна научна конференция в НДК, в която са участвали историци от различни държави.
Според историка Гоце Делчев е бил сред онези дейци, които са предупреждавали да не се прибързва с въстанието, тъй като Великите сили по онова време са били ангажирани с поддържането на Османската империя и със собствените си икономически и геополитически интереси на Балканите.
Акад. Марков припомни, че революционните окръзи са били пет. Основните бойни действия обаче избухват в Битолския и Одринския революционен окръг, докато в останалите райони действат предимно чети.
"Не достигат оръжие и ресурси. Българската държава подпомага както Върховния македоно-одрински комитет, така и Вътрешната македоно-одринска революционна организация, но по това време отношенията на България със Сърбия и Гърция са изключително изострени заради Македонския въпрос", подчерта той.
По думите му Сърбия дори предупреждава, че ако България се намеси пряко във въстанието, това може да бъде възприето като повод за война.
"Международните условия не са благоприятни. Организацията има силни позиции в Битолския и Одринския революционен окръг, но в останалите райони липсва такава масова комитетска мрежа. Именно затова и основните събития на въстанието се развиват в тези два окръга", поясни акад. Марков.
Той призова българското общество да пази историческата памет за Македония и Одринска Тракия като неразделна част от българската история.
"Трябва да помним, че Македония и Одринска Тракия са свързани с българската история и да не допускаме нейното подменяне", заяви историкът.
Според него българската историческа наука трябва да продължи да отстоява фактите и да се противопоставя на опитите за фалшифициране на историята.
"Това е част от българската национална история. Както почитаме героите на Априлското въстание, така трябва да почитаме и героите на Илинденско-Преображенското въстание", посочи той.
По повод споровете около историческото наследство на въстанието акад. Марков коментира, че съвременната македонска национална идентичност се формира през XX век.
"След решенията на Коминтерна от 1934 г. и особено след Втората световна война започва изграждането на македонска национална идентичност. В този процес значителна част от българската история е представена като македонска", заяви той.
Според него историческите интерпретации в Република Северна Македония често са подчинени на политически цели.
"Там историята нерядко се използва като инструмент на политиката. Затова се правят опити Илинденското въстание да бъде представяно отделно от Преображенското, въпреки че става дума за едно общо въстание, организирано от една революционна организация и водено от общ национален идеал“, каза акад. Марков.
На въпрос какво е посланието на Илинденско-Преображенското въстание към съвременните поколения, той отговори:
"Това е стремежът към свобода. Девизът "Свобода или смърт", който стои върху знамената на българските въстания, остава актуален и днес."
По думите му свободата не е само физическо оцеляване, а право на достоен живот, свободно изразяване на мнение и право на национална принадлежност.
"Човек трябва да се чувства свободен. Българинът трябва да помни, че в миналото свободата често е била потискана, но въпреки всички изпитания нашият народ е успявал да я отстоява", отбеляза той.
