Най-тежкото Софийско земетресение през 20 век се случва на 18 октомври 1917 година, четвъртък, в 20:58. Епицентърът е в София, дълбочината на източника се оценява на 9 километра, максималната интензивност е от VII степен по 12-степенната скáла за въздействията. Магнитудът на земетресението се оценява на 5.1-5.2. Това съобщи за Агенция "Фокус" Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дългогодишен ръководител на секция "Сеизмология" в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН). 

Земетресението не идва самостоятелно. По материали събрани от покойния директор на Централната метеорологична станция (ЦМС) Спас Вацов, 40 минути по-рано софиянци усещат вертикален, мигновен трус. В околните селища Бояна, Владая, Горна баня, Бучино и Челопечене малцина го усещат. И, преди основното земетресение, записките на Вацов, основателя на системното документиране на земетресенията усетени в България, завършват: “Последваха още няколко слаби удара, усетени от много малко хора". Ясно е, че форшокът от 20:18 часá има собствена поредица от вторични трусове.

Относно сътресенията, преживяни от софиянци в продължение на 40 дни след основния трус, е построена приложената графика.

Някои бележки за въздействието на основното земетресение, станало в 20:58 могат да се извлекат от “Земетресения в България" – отчет за усетените земетресения, публикуван от Киро Киров през 1931 година (публикация на ЦМС, основана на записки на Сп.Вацов и закъсняла поради войните и последствия от тях).

“Този много силен трус [в 20:58] причини обща уплаха всред населението в столицата, което напусна жилищата си и нощува на открито. Има силно попукване на сгради, откъртени корнизи и мазилка, изпопадали комини. Човешки жертви няма. Земетресението е усетено в цяла Западна България."

По-нататък става ясно, че земетресението е усетено на запад и югозапад до Пирот, Ниш, Лясковец, Враня, Кочани и Струмица, на североизток и изток включително в Плевен, Дряново и Стара Загора. Поради военновременната обстановка, югът и северът не са достатъчно проучени; все пак слабо сътресение е отбелязано в Неврокоп (Гоце Делчев) и Девин.

Съществено е и обобщението на геолога професор Георги Бончев: “В 20ч. и 55 м. се усети силен трус, който разлюля свободно висящите предмети и раздвижи сложените на подставка, като предизвика напуквания на зидове и събори комини, корнизи, калкани и др."

Принос за фиксиране на интензивността в столицата представлява сведението на Т.И.Джебаров, възрожденец, учител, народен представител: “От външното, а отчасти и от вътрешното преглеждане на значително число здания се установява, че са пострадали най-много находящите се по протежението на улиците "Цар Шишман", “6 септемврий" и “Раковски", от “Граф Игнатиев" до булевард “Дондуков" сгради.

От вън и вътре стени от 45 см са напукани хоризонтално, вертикано, зигзагно и кръстообразно; на много здания се виждат зеещи процепи от 3-5 см, другаде грозещи да паднат блокове и части от [поради] ъглени стенни пукнатини, откъртени или отделени и по двете направления; има стени наклонени, други отместени. По-голямата част от пукнатините и процепите из града са по източните и западните страни. Падналите по земята комини, калкани и украшения по прозорците се намират на северната страна, а на рядко към южната. В тоя участък [на града] има здания, които са необитаеми и непоправими, други при поправки ще станат обитаеми."

Следва извлечение от Доклада на архитект Ковачевски за повредите на държавните здания [в София], причинени от земетресението:

Народно Събрание. Над главния вход атиката с държавния герб пречупена в хоризонтално направление, горната част отместена навън до 18 см. Отвесна пукнатина в северния фронт на главното здание. В заседателната зала откъртени малки парчета от таванската мазилка. В другите отделения хоризонтални и вертикални пукнатини по стените и таваните, отронена мазилка, някъде подкорена. Три комина пречупени в основите си при излизането им от покрива и изместени.

Катедралата Св.Ал.Невски. Сводовете над самите престоли на страничните параклиси диаметрално попукани. Цилиндричният дъгов свод над самия иконостас на северния олтар е силно попукан близо при оста си. Пукнатини има и по всичките останали сводове.

Университетът. В помещението на ул. “Московска" стената на площадката на стълбището наклонена до половината от дължината си на 1 см навън, стената отделена от тавана, като пукнатината продължава и в коридора. Някои стени разкъртени покрай тавана и наклонени навън с 1 см. Диагонални пукнатини из стаите, някои от тях продължават до зимника; изпаднала таванска мазилка. В зданието на ул “Кракра" голяма отвесна пукнатина на една от стените в голямата аудитория във вътрешната пристройка. Из другите стаи пукнатини и раздробена мазилка… Комините изместени при излизането им из покрива.

Рисувално училище. Северното здание към ул “Оборище" в партера слаби пукнатини по таванската мазилка. В стълбището голяма пукнатина. В горния етаж по стените големи пукнатини, отвесни и полегати. Таванската мазилка много напукана и отчасти изпадала. На прозорците има много стъкла изпотрошени.

Отделение за реквизиция (във време на война — принудително изземване на храни, животни и друго имущество от населението срещу заплащане) – на ул. “Цар Шишман". Триетажно здание, станало необитаемо. Всичките околни зидове разпукани; всичките освен северния имат диагонални пукнатини до 1 см дебели в самите междупрозоречни стълбове, а на северния зид пукнатините са хоризонтални между горните краища на прозорците, под прозорците кръстати. Комините разкъртени, някои паднали на покрива. На височина на горните прагове на вратите, коридорните зидове са отместени в хоризонтално направление до ½ см. Зидовете на южното стълбище много напукани. Вътрешните преградни зидове между таваните силно напукани. Част от таванската мазилка паднала.

Министерство на финансите (на ул. “Раковски" и “Славянска"). Един комин паднал. В най-горния етаж най-големи пукнатини. На ъгъла на зданието (“Раковски" и “Славянска") пукнатини между таваните и фасадните стени. На северната сляпа стена (калкан) хоризонтална и отвесна пукнатина. Фасадната южна стена се е отделила навсякъде от напречните. Таванската мазилка подкорена. Във втория етаж малки пукнатини на северните стени. В първия етаж само в напречните на фасадната южна стена има пукнатина в диагонално направление.

Описът продължава с Дирекция на статистиката, Министерски съвет, Държавна печатница и др.