22:50 / 24.04.2026
2617
Над 40% от гласувалите българи са използвали преференция, за да посочат конкретен кандидат в партийните листи по време на предсрочните парламентарни избори на 19 април. Това показват данните на Институт за развитие на публичната среда.
След вота стана ясно, че в 52-ото Народно събрание ще влязат пет формации – ГЕРБ-СДС, Продължаваме промяната - Демократична България, ДПС, Възраждане и "Прогресивна България".
Общо 1 254 993 души или 41.1% от гласувалите са отбелязали преференция. Само сред избирателите на партиите, които влизат в парламента, този дял достига 41.9%, което показва сравнително висока активност в опита за пренареждане на листите.
Къде преференцията е най-популярна?
Най-активни в използването на преференциален вот са били избирателите на ГЕРБ-СДС - 52.3%, следвани от ПП-ДБ с 50.9%. В другия край остават симпатизантите на ДПС, при които едва 32.9% са посочили конкретен кандидат – тенденция, която се запазва през годините.
По райони най-висока активност е отчетена в Благоевград - 60%, следван от Враца (48.6%) и Пазарджик (47.6%). Най-слабо използване на преференции има в Кърджали (13.4%), Търговище (28.2%) и Силистра (32.3%).
Как работи преференциалният вот?
Според Изборния кодекс избирателите могат да подкрепят не само партия, но и конкретен кандидат. В същото време гласовете без отбелязана преференция автоматично се броят за водача на листата - т.нар. "служебни преференции".
За да бъде пренаредена една листа, кандидат трябва да събере поне 7% от гласовете за партията в съответния район. На практика обаче прагът е по-висок именно заради служебните преференции, които дават сериозно предимство на водачите.
Ограничени размествания въпреки активността
Въпреки сравнително високия интерес, реалните размествания остават малко. Общо 125 кандидати са преминали прага от 7%, но само в един избирателен район се стига до изместване на водач на листа. Това се случва в Благоевград, където Стефан Апостолов събира 6860 гласа (23%) и измества от първото място Росен Желязков.
Най-много кандидати с над 7% има в листите на ГЕРБ-СДС - 37, следвани от ПП-ДБ (34) и ДПС (33). При Възраждане те са 11, а при Прогресивна България - 10.
Следизборни рокади и вътрешни решения
Още след изборите от ДПС предприеха вътрешни рокади, като водачи на листи и кандидати с висок преференциален резултат се оттеглиха, за да освободят място за други фигури. Така Хамид Хамид, Байрам Байрам и Станислав Атанасов отново ще бъдат народни представители.
Любопитно е, че най-висока преференциална активност сред избирателите на ДПС се наблюдава в "нетрадиционни“ райони като София област (76.7%), Перник (71.2%) и Плевен (62.2%) - значително над средното за партията.
"Състезание за второто място"
Данните показват, че водачите на листи почти винаги запазват позициите си, благодарение на служебните преференции и възможността да водят листи в два района.
Така преференциалният вот на практика се превръща в "състезание за второто място“, което едновременно осигурява стабилност на партийните структури, но и ограничава реалното влияние на избирателите върху подреждането.
Въпреки това механизмът остава ключов инструмент за изразяване на индивидуално предпочитание – макар и в рамки, силно контролирани от самите партии.
